Решение № 7049 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13806/2015 г.

Решение № 7049 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13806/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на [община], чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1500 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2370/2014 г. по описа на Административен съд Б. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - В. З. Ж., в писмен отговор, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд Б. В. З. Ж. е оспорил заповед № РД-16-1071/30.10.2014 г. на кмета на [община], с която се нарежда премахването на незаконен строеж "Преустройство на приземен етаж в жилищна сграда - източен близнак", находящ се в жилищна сграда в УПИ VII-1504, кв. 107 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е нарушен материалния закон, поради което е отменил същата и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Обосновано съдът е приел, че в случая е налице неяснота на посочената в заповедта правна квалификация на извършеното нарушение. От една страна в заповедта се твърди извършването на строителство, без да има разрешение за това, а от друга се твърди и нарушение на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а" и "в" от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Именно тази норма (в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед) урежда изключение от общото правило за изискване на разрешение за строеж. При наличието на тази хипотеза нарушение на чл. 148 ЗУТ не е налице, каквото нарушение е визирано в обжалваната заповед. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза действително се установява наличието на вътрешно преустройство в процесния строеж, но с него не се засяга конструкцията на сградата и натоварванията в нея, поради което за него не се изисква разрешение за строеж. Правилни са констатациите на съда относно липсата в оспорената заповед на установено време на строителството и категоризация на строежа. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноските по делото, но доказателства за такива не са представени и поради тази причина не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, второ отделение,