Решение № 2062 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2009 г.

Решение № 2062 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Павлов Палейков и Добринка Андонова Палейкова, гр. София, чрез проц. представител адв. Виолета Герова против Решение от 29.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1905/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Д състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Бойко Марков Младенов, в качеството му на управител на "БойМар" ООД против Заповед № РД-09-280/11.04.2006 г. на Кмета на район "Люлин"- Столична община, с която на осн. чл. 179 и § 2, ал. 1 ЗУТ (отменени) е наредено на жалбоподателя в седем дневен срок да премахне за своя сметка част от склада за теракот (временна сглобяема сграда), изградена от него и в стопанисвания от него общински имот, така че общо с премахнатата част на същия, разстоянието между двете сгради да бъде не по-малко от 6 м. Съдът е отменил изцяло заповедта на кмета. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че заповедта не е мотивирана, както и че заповедта е насочена срещу несъществуващ в правния мир адресат. Атакуваното решение е правилно като резултат, макар и при по-различни мотиви. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ (отм.) сочи, че кметът на общината (района) въз основа на констативен протокол, съставен от служителите на общинската (районната) администрация, може да задължи със заповед собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти, за тяхна сметка да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Тези правомощия на кмета са предопределени от неспазване на задължението, визирано в ал. 1 на същата разпоредба - собствениците на поземлените имоти да ги поддържат в добро състояние и изискващия се вид. Процесната заповед не съдържа такива фактически основания за издаването й, а е мотивирана с изискването, след премахване на част от процесния склад (22 кв. м. - ивица с широчина 1.50 м по цялата южна фасада на сградата) "разстоянието между двете сгради да бъде не по-малко от 6 м", т. е. предмет на заповедта е строеж, който не попада в приложното поле на чл. 179 ЗУТ по следните съображения. Липсват мотиви досежно законовото изискване обектът да е неподходящ по местонахождение, разположение и вид, което обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове незаконосъобразността на заповедта. Нещо повече - по делото са налице доказателства, че съобразно предходно предписание Младенов е премахнал част от процесния склад и е осигурил разстояние между ползвания от него имот и сградата на касаторите по-голямо от предвиденото по действащия ПУП. В чл. 179, ал. 2 ЗУТ изчерпателно са изброени постройки, които могат да бъдат премахнати, преобразувани или ремонтирани, но в случая не се касае за такава, а за част от постройка, която не може да се премахва по този ред. От анализа на текста на чл. 179, ал. 2 ЗУТ е видно, че става въпрос за отделни постройки от категорията на изброените, а не за части от такива, както е в конкретния случай. Поради това законосъобразно следва да се приеме, че обектът, предмет на обжалваната заповед, не е от тези, изброени в закона. Основателен е касационният довод, че решението е неправилно в частта му, обосноваваща липсата на адресат на заповедта. Видно от доказателствата е, че новообразуваното търговско дружество с ограничена отговорност е универсален правоприемни на едноличния търговец. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е налице незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав