Решение № 11844 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6543/2021 г.
ВАСШесто отделение19.11.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 80 / 27.04.2021 г. по адм. дело 254 / 2020 г. на Административен съд Кърджали в частта му, с която са отменени принудителни административни мерки под т.26, т.27, т.28 и т.29 на протокол за извършена проверка изх. 1921431 от 16.08.2019 г. на Дирекция Инспекция по труда Кърджали, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Сириуселтранс ЕООД, гр. Кърджали срещу принудителни административни мерки под т.26, т.27, т.28 и т.29 на протокол за извършена проверка изх. 1921431 от 16.08.2019 г. на Дирекция Инспекция по труда Кърджали.ОСТАВЯ В СИЛА решение 80 / 27.04.2021 г. по адм. дело 254 / 2020 г. на Административен съд Кърджали в останалата му обжалвана част.ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за присъждане на разноски по делото.РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда Кърджали против решение 80 / 27.04.2021 г. по адм. дело 254 / 2020 г. на Административен съд Кърджали, с което са отменени принудителни административни мерки под т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 на протокол за извършена проверка изх. 1921431 от 16.08.2019 г. на контролен орган на касатора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба ТД Сириуселтранс ЕООД, гр. Кърджали, чрез адвокат Белева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения в подкрепа на мотивите на първоинстанционния съд и претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците С. Ахмед, от гр. Кърджали и А. Добрев, от гр. Ардино, област Кърджали не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че дадените от Върховния административен съд указания с решение 10983 / 27.04.2021 г. по адм. дело 4135 / 2020 г. не са били съобразени изцяло от първоинстанционния съд. Обосновава наличие на пороци за необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е частично основателна. С решение 80 / 27.04.2021 г. по адм. дело 254 / 2020 г. Административен съд Кърджали е отменил принудителни административни мерки под т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от протокол за извършена проверка изх. 1921431 от 16.08.2019 г. на Дирекция Инспекция по труда Кърджали. По делото е установено, че в т.26 от Протокол от извършена проверка с изх. ПР 1921431/16.08.2019 г. Дирекция Инспекция по труда Кърджали е предписала, на Сириуселтранс ЕООД, гр. Кърджали, в срок от 17.08.2019 г., да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник и служител. С ПАМ в т. 27 от Протокола, в срок до 20.09.2019 г., на работодателя Сириуселтранс ЕООД, гр. Кърджали е било указано, че следва да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник (26.04.2019 г. Велики петък) в размер - според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на С. Ахмед, нает в дружеството по трудов договор 95 / 30.10.2018 г., командирован през периода 21.04.2019 г. 26.04.2019 г. със Заповед 142/21.04.2019 г. на работодателя за извършване превоз на товари във Франция. По т. 28 от процесния Протокол за извършена проверка, на работодателя Сириуселтранс ЕООД, гр. Кърджали е било наредено - в срок до 20.09.2019 г., да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер - според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на С. Ахмед, нает в дружеството по трудов договор 95/30.10.2018 г., на длъжност шофьор товарен автомобил, с ненормиран работен ден за положения извънреден труд през дните на седмична почивка 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г., 17.03.2019 г., извършвал работа управление на МПС с рег. [рег.номер на МПС] в България и Франция, съгласно заповеди на работодателя: 87/09.03.2019 г. и 100/16.032019 г. В т. 29 на работодателя Сириуселтранс ЕООД, гр. Кърджали е било предписано, че в срок до 20.09.2019 г. следва да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер - според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на А. Добрев, нает в дружеството по трудов договор 35/27.04.2017 г. на длъжност шофьор товарен автомобил над 12 и повече тона, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмична почивка 17.11.2018 г., 14.10.2018 г., 29.09.2018 г., 04.08.2018 г., 30.09.2018 г., 29.07.2018 г., 22.07.2018 г., 02.06.2018 г., 14.04.2018 г., 15.04.2018 г., 25.02.2018 г., 10.12.2017 г., 02.12.2017 г., 21.10.2017 г., 05.08.2017 г. С даденото в т. 30 от Протокола за извършена проверка, на търговското дружество - работодател е било указано, че следва до 20.09.2019 г. да изплати парично обезщетение, ведно със законната лихва за забава, за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност по отношение на С. Ахмед, осъществявал в полза на дружеството трудова дейност по трудов договор 95/30.10.2018 г. на длъжност шофьор товарен автомобил, считано от 30.10.2018 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 91/24.06.2020 г. Останалата част от предписанията не са предмет на съдебен контрол. Досежно така дефинирания предмет на спора е било постановено и съдебно решение на Върховния административен съд (решение 10983 / 11.08.2020 г. по адм. дело 4135 / 2020 г. на ВАС, VІо.), с което касационната инстанция е дала указания по тълкуването и прилагането на закона след отмяната на първоинстанционното съдебно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд Кърджали. Върховният административен съд, шесто отделение е посочил, че първоинстанционният съд не е изяснил надлежно делото от фактическа страна, което е възпрепятствало касационната инстанция да извърши проверка относно правилното приложение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Необходимостта от установяване на факти, за които събраните доказателства не са достатъчни, е наложило отмяната на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Кърджали. Съдът е следвало да вземе предвид, че нормата на чл. 264 от КТ е именувана Трудово възнаграждение за работа през официалните празници и предвид нейното съдържание, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение да се прецени точното прилагане на материалноправните разпоредби от административния орган. Смисълът на заглавието и съдържанието е, че така определеното възнаграждение е изцяло дължимото такова трудово възнаграждение за работата през официалните празници. Систематичното място на разпоредбата на чл. 264 от КТ в раздел Допълнителни и други трудови възнаграждения, налага извода, че трудовото възнаграждение за работа през официални празници е от категорията на другите възнаграждения, а не допълнително такова - е отбелязала в своите указания касационната инстанция. Административен съд Кърджали е следвало да съобрази, че допълнителни са само възнагражденията по чл. 259 и чл. 260 от раздел VІІІ КТ, доколкото само в тези норми е предвидено, че при вътрешно и външно съвместителство се дължи допълнително плащане, наред и едновременно с основното. Следващите възнаграждения, обаче, в този раздел в това число и процесното по чл. 264 от КТ, вече не са допълнителни, а други по смисъла на заглавието и те не се добавят към основното възнаграждение, а го заместват (и за това са други, тъй като се изчисляват по особени правила). Изричното разпореждане на КТ в този случай е, че работодателят дължи най-малко двукратното на уговореното по трудовия договор възнаграждение и това не е допълнително (добавка в конкретния казус), а цялото дължимо от него възнаграждение. Последните се определят от основната месечна заплата, разделена на броя на работните дни за съответния месец и така се изпълнява изискването на закона, общо дължимият размер на възнаграждението да е удвоеният размер на възнаграждението, дължимо за работа през работни дни. Административен съд Кърджали е съобразил част от дадените указания. Протоколът от извършена проверка с изх. ПР 1921431/16.08.2019 г. на Дирекция Инспекция по труда Кърджали е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени с изключение на предписанията по т.30. Във връзка с предписанията по т.26 от Протокол от извършена проверка с изх. ПР 1921431/16.08.2019 г на Дирекция Инспекция по труда Кърджали административният съд необосновано е приел, че наличната и неподписана от работника молба, по която работодателят му е разрешил платен отпуск може да се дължи на обективни или субективни причини, но не опорочава същността на направеното искане. Съгласно чл. 173, ал.1 КТ, за да бъде разрешен отпуск е необходимо наличие на едностранно писмено волеизявление на работника и насрещна заповед на работодателя. Разрешаването на платен отпуск за 10 дни по неподписана от работника молба е факт с недвусмислено значение за съществени нарушения в съществуващия правен режим по процесното трудово правоотношение във връзка с реализиране на субективното право на почивка и отпуск. Превантивният характер на наложения ПАМ е определен законосъобразно от деня, следващ деня на съобщаване на работодателя на издадените предписания. Актът в тази му част е издаден при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, а първоинстанционното съдебно решение в тази му част е неправилно. Във връзка с предписанията по т.27 от Протокол от извършена проверка с изх. ПР 1921431/16.08.2019 г на Дирекция Инспекция по труда Кърджали първоинстанционният съд не е спазил дадените му с решение 10983 / 11.08.2020 г. по адм. дело 4135 / 2020 г. от Върховния административен съд указания по тълкуване и прилагане на закона. Същите са ясни и недвусмислени и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Позоваването на приетата експертиза е неточно, тъй като начисляването на допълнително възнаграждение в размер на 28,00 лева към основната заплата на работника не е оформено като възнаграждение за положен труд в празничен ден. Работодателят е отказал съдействие във връзка с изисканите от него документи към датата на проверката и обосновано се е стигнало до прилагането на принудителната административна мярка. Съгласно КТ в случаите на работа на официален празник работодателят дължи най-малко двукратното на уговореното по трудовия договор възнаграждение и това не е допълнително ( съдът неточно е работил с изразите добавка, надбавка, бонус) такова, а цялото дължимо от него, което се определя по точно разписан нормативен ред от основната месечна заплата, разделена на броя на работните дни за съответния месец, като се удвоява размера на дните през които работникът е работил на официални празници. Отменяйки протокол от извършена проверка с изх. ПР 1921431/16.08.2019 г на Дирекция Инспекция по труда Кърджали в частта му за т.27, административният съд е постановил неправилно решение. Изводите на съда по т. 28 и т. 29 от протокола за извършената проверка относно положен извънреден труд, за който да се дължи заплащане с увеличение са необосновани. При цененето на представената едва при повторното разглеждане на делото Заповед 2 от 04.11.2016 за ненормирано работно време на служители в Сириуселтранс ЕООД, от съда не са съобразени, както момента за ангажиране на това доказателство, така и частноправния му характер. Не са обсъдени от съда несъответствията в регулирането на работното време с Правилника за вътрешния трудов ред, сключените с работниците договори в дружеството, от една страна и по-късно представената заповед. С оглед на тях, не следва да бъде приеман изводът на съда за еднозначно установен ненормиран работен ден. За неплащане на трудово възнаграждение в дължимия увеличен размер е и изявлението на заинтересованата страна Добрев в с. з. 23.12.2020 г. Неправилни са изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при констатацията на нарушенията по т. 28 и т. 29 от протокола за извършената проверка относно положен извънреден труд, изразяващо се в непосочване в конкретния размер на неизплатеното възнаграждение. Доколкото от административния орган са посочени дните, за които се установява полагане на извънреден труд, то изчисляването на конкретното възнаграждение е определяемо, макар да не е изрично посочено, поради което нарушението не е съществено. С т.30 от предписанията по Протокол от извършена проверка с изх. ПР 1921431/16.08.2019 г на Дирекция Инспекция по труда Кърджали е наложена ПАМ за изплащане на дължими обезщетения по чл. 224, ал.1 вр. с чл. 228, ал.3 КТ. Принудителна административна мярка не е диференцирана с конкретни параметри, допуснати са грешки и неточности при точното изброяване на невключените в обезщетенията дни от анализирания трудов договор и съдът законосъобразно е постановил отмяната й. По изложените съображения в тази му част атакуваното съдебно решение е правилно. Заявените от страните разноски по делото следва да останат така както са направени, предвид липсата на яснота за извършването им във връзка с уважените, респ. отхвърлени части от жалбите на страните и отсъствието на списъци по чл. 80 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение