Решение № 12261 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2009 г.

ВАСII отделение20.10.2009 г.докладчик т Славка Найденова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 33/9.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1544/2008 г. на Административен съд - гр. Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Лазурен бряг 91" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Галина Георгиева Димитрова и Ивелин Здравков Николов, срещу Заповед № РД-14-409/29.04.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1544/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12261 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на ДНСК гр. София, срещу решение № 33/9.01.2009 г., по адм. д. № 1544/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, постановено по недопустима жалба. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "Лазурен бряг 91" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу Заповед № РД-14-409/29.04.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК."Лазурен бряг 91" ЕООД, като ответник по касационната жалба, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че решението е недопустимо. С обжалваното решение Административният съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Лазурен бряг 91", ЕООД Заповед № РД-14-409/29.04.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5 ПЗР на ЗУЧК, е наредено премахването на незаконен строеж, наименован "Масивен тоалет № 1", изпълнен на територията на морски плаж "Аспарухово", гр. Варна. За да постанови решението си съдът приел, че се строежът не е незаконен, като за същия са издадени строителни книжа, както и че заповедта е незаконосъобразна, тъй като извършителят на строежа е известен, като незаконосъобразно в заповедта е посочено обратното. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от"Лазурен бряг 91" ЕООД срещу Заповед № РД-14-409/29.04.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК-София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивен тоалет № 1", изпълнен на територията на морски плаж "Аспарухово", гр. Варна, стопанисван на основание договор за концесия от жалбоподателя. Съгласно § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗУЧК, незаконно изградените строежи на територията на морските плажове се премахват от лицата, които са ги изградили. В хода на съдебното производство е установено, че процесния строеж не е изграден от жалбоподателя, както и че той не е собственик на същия. С оглед на това за жалбоподателя не е възникнал правен интерес да обжалва процесната заповед, тъй като той не е изградил процесният строеж, поради което жалбата му е процесуално недопустима. Освен това заповеди за премахване на незаконни строежи могат да засегнат само правата на лицата, които са възложители на строежите по смисъла на чл. 161 ЗУТ, каквото качество не притежава жалбоподателя, тъй като не е извършител на строежа, не му е учредявано право на строеж и не е собственик на същия. Концесионният договор би му дало право евентуално да реализира права на плоскостта на облигационните отношения, но не и в настоящето административно производство. Регламентираното в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ право на обжалване на административните актове не е неограничено. В случая тази разпоредба е неприложима, тъй като жалбоподателят не е пряко засегнат от издадения административен акт, оспорен от него. След като са налице договорни отношения, при евентуално засегнати права същите биха могли да се реализират по друг ред. Като е разгледал жалбата и е постановил решение по съществото на спора, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили. Въпросът за допустимостта на жалбата се следи служебно от съдилищата като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й. Следва жалбата срещу заповедта да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 209, т. 3 АПК

Цитирани разпоредби

1