Решение № 7800 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи (МВнР), чрез представител по пълномощие ст. юрисконсулт С. Георгиева, срещу Решение 27608/18.12.2024 год. по адм. дело 4631/2024 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на МВнР против Решение УРИ-8121р-8395/19.04.2024 год. на ръководителя на Отговорния орган по Фонд Убежище, миграция и интеграция и Фонд Вътрешна сигурност (ФВС) 2014-2020 за определяне на финансова корекция в размер на 10% върху разходите, извършени по Договор за обществена поръчка 73/ОП-И/21/01.09.2021 год., сключен с БУЛ ЕС АЙ ООД на стойност 232 000 лв. Заявено е твърдение, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на заявеното твърдение за необоснованост на съдебното решение, касаторът оспорва извода на съда, че между страните няма спор по фактите и е налице допуснатото от възложителя нарушение, изразяващо се в незаконосъобразен критерий за подбор. В тази връзка сочи, че спрямо обявлението и документацията за обществената поръчка е осъществен предварителен контрол, обективиран в становище с рег. УРИ-812100-3232/25.02.2021 год. на Отговорния орган (ОтО) по ФВС, без да са отправени забележки в тази връзка, и този факт не е взет предвид от съда. Оспорва и извода на съда, че при липса на нормативно основание за определяне на изискване за магистърска степен или по-висока от нея, свързано с извършване на бизнес анализи или планиране, организация и контрол на работата на екип от експерти, каквито дейности е било предвидено да извършват визираните ключови експерти, така поставеното изискване води до ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и нарушения на правните норми на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Счита, че именно поради липсата на нормативно изискване, не може да се приеме, че изискванията за образователен ценз са завишени, доколкото същите са обосновани от специфичния предмет на обществената поръчка и високата степен на обществената й значимост. Сочи, че изискванията за образователно-квалификационна степен магистър за ключов експерт ръководител на екип и бизнес аналитик съответстват на вида, обема и мащаба на дейностите по поддръжката на Националната визова информационна система (НВИС) и статута на администрацията, определен като стратегически обект от значение за националната сигурност, съгласно Постановление 181/20.07.2009 год. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Намира, че спецификата и сложността на обществената поръчка, с оглед характера и предназначението на НВИС, обуславят поставените от възложителя изисквания към двете най-значими експертни позиции за наличието на задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност, каквато може да бъде постигната само при придобита образователно-квалификационна степен магистър . Като се позовава на решение от 31 март 2022 год. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-195/21, касаторът заявява, че при формиране на изводите си за незаконосъобразност на поставените критерии за подбор, ОтО не е изследвал дали по-стриктните изисквания на възложителя са необходими за да се гарантира, че участниците в обществената поръчка имат техническите и професионални способности да я изпълнят, и същите са свързани с предмета на поръчката и са пропорционални на този предмет. Не на последно място е заявена необоснованост на изводите на органа и съда за нарушаване на конкуренцията чрез поставяне на обсъдените изисквания, предвид факта, че обявлението за поръчката е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, което осигурява широка възможност за участие, включително на чуждестранни лица. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ръководителя на Отговорния орган по Фонд Убежище, миграция и интеграция и Фонд Вътрешна сигурност (ФВС) 2014-2020, чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт Ц. Стоева, в съдебно заседание и представени по делото писмени бележки, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на МВнР против Решение УРИ-8121р-8395/19.04.2024 год. на директора на дирекция Международни проекти в Министерство на вътрешните работи и ръководител на Отговорния орган по Фонд Вътрешна сигурност (ОтО по ФВС), за определяне на бенефициера МВнР на финансова корекция в размер на 10% върху разходите по Договор за обществена поръчка 73/ОП-И/21/01.09.2021 год., сключен с Бул Ес Ай ООД, на стойност 232 000 лева. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното: Между ръководителя на ОтО по ФВС и МВнР е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) 812108-49/03.09.2020 год., за финансиране изпълнението на проект BG65ISNP001-3.006-0001-С02 Следгаранционна поддръжка и обновяване на софтуерните компоненти на НВИС , съфинансиран със средства от Фонд Вътрешна сигурност 2014-2020. На 29.06.2021 год. бенефициерът е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с наименование: Следгаранционно обслужване и поддръжка на Националната визова информационна система (НВИС) компоненти Клиентска база данни и интерфейси , публикувана в ЦАИС ЕОП под 00105-2021-0024. В резултат на проведената открита процедура за възлагане на обществената поръчка на 01.09.2021 год. е сключен процесният Договор 73/ОП-И/21/01.09.2021 год., с който поръчката е възложена на Бул Ес Ай ООД. Процедурата за възлагане на обществената поръчка е била обект на последващ контрол в рамките на извършен от Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз одит на разходите по Фонд Вътрешна сигурност , резултатите от който са обективирани в одитен доклад, изпратен на административния орган с писмо от 27.04.2024 год. Одитиращият екип е установил, че в раздел III.1.3 от обявлението, съответно в раздел 3.2. от документацията за обществената поръчка, в частта с посочване на минималните изисквания към екипа за изпълнението й, по отношение на ключов експерт ръководител на екипа се изисква да притежава образователно-квалификационна степен (ОКС) магистър , а по отношение на ключов експерт бизнес аналитик, се изисква да има придобита ОКС магистър или по-висока. Одитиращият екип е приел, че липсва нормативно основание за определяне на изискване за магистърска степен или по-висока от нея, свързано с извършване на бизнес анализи или планиране, организация и контрол на работата на екип от експерти, каквито дейности ще извършват визираните ключови експерти. Доколкото ръководител на екип и бизнес аналитик не са регулирани професии по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 13 от Закона за висшето образование (ЗВО) и не са включени в Списъка на регулираните професии в Република България, то не се касае за дейности, към чието законосъобразно осъществяване законът да поставя условие за придобита ОКС и същата няма отношение към годността на експертите да изпълнят услуги с посоченото от възложителя естество. Прието е, че изискването има възпиращ ефект за потенциалните участници, като необосновано ограничава възможностите за участие на стопански субекти, разполагащи с необходимите експерти с висше образование, но с по-ниска степен или еквивалентна такава съгласно чуждестранно законодателство. При тези констатации е изведен извод, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, което съставлява нередност по т. 11.1 от Насоките за определяне на финансови корекции, които се правят върху разходите, финансирани от Европейския съюз, при несъответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с решение на Европейската комисия от 14.05.2019 год., съответно по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовата корекция по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности), за която се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 10 на сто от разходите по сключения договор. С писмо изх. 812100-5605/22.03.2024 год., ръководителят на ОтО е изпратил акта си на бенефициера, с което го е уведомил за констатациите си за наличието на нередност, за която се предвижда определяне на финансова корекция по сключения договор, както и за конкретния размер на финансовата корекция. На бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи свои бележки и допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция или да се намали нейният размер. Бенефициерът се е възползвал от предоставената възможност и е представил възражение в срок, за разглеждането на което е изготвена докладна записка рег. УРИ 8121р-8280/18.04.2024 год. Следва постановяване на оспореното пред Административен съд София-град Решение УРИ-8121р-8395/19.04.2024 год., изпратено на бенефициера с писмо от 22.04.2024 год., с което като потвърждава констатациите си и извода си за осъществена нередност, и отхвърля възраженията на бенефициера, ръководителят на ОтО определя на МВнР финансова корекция в размер на 10% върху разходите по засегнатия Договор 73/ОП-И/21/01.09.2021 год. с Бул Ес Ай ООД на стойност 232 000 лева, по който са изразходвани средства по проект BG65ISNP001-3.006-001 Следгаранционна поддръжка и обновяване на софтуерните компоненти на НВИС , съфинансиран със средства от Фонд Вътрешна сигурност 2014-2020 с бенефициер Министерство на външните работи. Въз основа на горната фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел за законосъобразен оспорения пред него административен акт, поради което е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на МВнР. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за определяне на финансовата корекция, обусловени от установените нарушения на ЗОП, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Приел е за спорно налице ли са елементите на определението за нередност, така както същото е дадено в Регламент (ЕС) 1303/2013, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна по основание. В тази връзка съдът е посочил, че доколкото МВнР участва като бенефициер в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, то същото несъмнено се явява икономически оператор, който може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от посочения регламент, поради което първият елемент от фактическия състав на нередността е налице. Съдът е посочил, че за да се наложи финансова корекция следва да е налице основание - нередност, съставляваща нарушение, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасяне на вреда на средства от ЕСИФ. В тази връзка и като е анализирал констатациите на административния орган, съдът е приел за обоснован извода му за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, с оглед заложените от възложителя изисквания в обявлението и документацията за поръчката по отношение двама от ключовите експерти. Приел е, че условието за наличие на ОКС магистър по отношение на позициите ключов експерт - ръководител на екип и ключов експерт - бизнес аналитик има възпиращ ефект за потенциални участници, като необосновано ограничава възможностите за участие на икономическите оператори. Съдът е възприел напълно доводите на административния орган, че бизнес - аналитикът и ръководителят на екип не осъществяват дейности, към чието законосъобразно упражняване законът поставя условие, включително и такова спрямо придобитата образователно-квалификационна степен. Посочил е, че това не са регулирани професии по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 13 от ЗВО и не са включени в Списъка на регулираните професии в Република България. Приел е, че констатираните от органа нарушения на ЗОП са с финансово отражение нанесена е вреда на средства от ЕСИФ, тъй като при неспазване принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗОП възложителят е ограничил участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори, с което сериозно е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта. Съдът е формирал извод, че констатираните нарушения са съществени, доколкото същите нарушават установените в чл. 2, ал. 1 от ЗОП принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, както и на публичност и прозрачност при възлагане на обществени поръчки. По изложените съображения съдът е достигнал до решаващ извод, че е налице съставомерност на нередността като основание за определяне на финансова корекция, което прави оспореното пред него решение на Отговорния орган на Фонд Вътрешна сигурност материално законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата на МВнР, като е осъдил същото за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, от формална страна съдържа фактически и правни основания за издаването му, и относно спазването на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане. От страна на касатора са наведени доводи, които фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на жалбоподателя, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередността, за която е определена финансова корекция на бенефициера МВнР. Не се споделя изводът на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд, за наличие на сочените нарушения на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, осъществяващо състава на нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Правилно първоинстанционният съд приема, че в качеството си на бенефициер по финансирания чрез средства от Фонд Вътрешна сигурност проект, МВнР има качеството на икономически оператор. Всъщност, няма спор между страните по този съставомерен елемент. Спорно е, както правилно отбелязва съдът, налице ли е извършено нарушение на посочените разпоредби от Закона за обществените поръчки при възлагане на разглежданата обществена поръчка, което да има за своя закономерна последица увреждане или застрашаване от увреждане на финансовите интереси на Съюза. Органът твърди, че с поставянето на изискването за притежаване на ОКС магистър и/или по-висока от двама от предвидените ключови експерти, възложителят е нарушил чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП указва, че възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество, като изисква от кандидата или участника да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите. От данните по делото става ясно, че изискванията към екипа от експерти са поставени като критерии за подбор и не се ползват като показател за оценка на офертите. Доколкото и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗОП има диспозитивен характер и предоставя на възложителя право на преценка какви точно изисквания да въведе към потенциалните участници в процедурата за да установи, че същите разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката, в случая не става ясно чрез въведените от възложителя изисквания за професионална компетентност по какъв начин се нарушава сочената от органа разпоредба. На следващо място, привръзката в правната квалификация на нарушенията следва да доведе до извода, че с действията си възложителят е нарушил установено с чл. 2, ал. 2 от ЗОП правило, последиците от което са довели до нарушение и на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, т.е. правните последици от осъществяване на хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП осъществяват предпоставките в хипотезата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП обаче установява обща забрана за възложителите да не се ограничава конкуренцията при възлагането на обществените поръчки, като съдържа повече от едно императивно правило за поведение. В мотивите към акта си административният орган не сочи кое точно правило е нарушено чрез въведеното изискване за ОКС магистър по отношение ръководителя на екипа и бизнес аналитика. Дори да се приеме, че чрез общото твърдение, че това изискване има възпиращ ефект за потенциалните участници, като необосновано ограничава възможностите за участие на стопанските субекти, разполагащи с необходимите експерти с висше образование, степен бакалавър или еквивалентна съгласно чуждестранното законодателство , органът цели да установи, че е налице ограничаване на конкуренцията чрез необосновано ограничаване участието на стопанските субекти в обществената поръчка, то това не е ясно и категорично обосновано. Същевременно, за да е налице нарушаване на общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, наличието на ограничително изискване за да е необосновано, то следва и да не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В тази връзка, напълно неоснователно органът е отхвърлил направените от бенефициера възражения в посока съобразяване на поставените изисквания със спецификата на предмета на обществената поръчка, а съдът от своя страна въобще не ги е обсъдил, както сочи и касаторът в жалбата си. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗОП възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до техническите и професионалните им способности. За да са допустими, поставените от възложителя критерии за подбор следва да са съобразени с императивното правило на ал. 2 на същия член, а именно да са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Предмет на разглежданата обществена поръчка е следгаранционно обслужване и поддръжка на Националната визова информационна система (НВИС) компоненти Клиентска база данни и интерфейси (КБДИ). Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба за реда за достъп до Националната визова информационна система на Република България и до Визовата информационна система на Европейския съюз (приета с ПМС 129 от 12.05.2011 год., обн. ДВ бр. 39/20 май 2011 год.), НВИС е автоматизирана информационна система за съхранение и обработка на данните от заявленията за визи, включително решенията по тях, постъпили в консулските служби на българските задгранични представителства, както и за издаване на визи на ГКПП на българската граница. НВИС осигурява съхранение и обработка и на данни от заявления за издаване на български документи за самоличност, постъпили в консулските служби на българските задгранични представителства, както и на данни за други консулски услуги. С оглед на това й предназначение, в Техническата спецификация на поръчката възложителят е посочил, че в обхвата й се включват дейности, насочени към осигуряване на непрекъснато функциониране на КБДИ на НВИС, предоставяща централизирано подаване и обработка на заявления за визи за Република България и други услуги (БДС и консулски услуги) през достъпен уеб базиран интерфейс в режим 24/7, с оперативна цел поддържане в действие на информационна система, на нейната комуникационна инфраструктура и оборудване, която подпомага общата визова политика, системите за контрол и наблюдение на външните граници и спазване в пълна степен на правото в областта на защитата на личните данни, съгласно чл. 3, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 515/2014. С оглед така поставената цел, възложителят е очертал обхвата на основните и допълнителните дейности, което следва да бъдат извършени в рамките на сключения за възлагане на поръчката договор, включително дейности за осигуряване функционалността на системата. Сред тях са: поддържане на съответствието и информационния обхват на КБДИ съгласно Регламента на Визовата информационна система на ЕС (ВИС на ЕС); консултантска помощ за реализираните или подлежащи на промяна бизнес процеси; изготвяне на тестови сценарии за симулация на процеси, подлежащи на проверка или промяна; изготвяне на предложения за промяна на наличната функционалност, с цел оптимизиране на бизнес процеси или ускоряване на времето за изпълнението им; дейности, свързани с потенциални актуализации в локалната компонента на НВИС (КБДИ), които са вследствие на настъпили изменения в европейската и националната правна рамка за използването й и/или в техническите изисквания за нейната оперативна съвместимост с информационни системи на ЕС, което е продиктувано от необходимостта от гарантиране на съвместимост и свързаност на НВИС с ВИС на ЕС; при възникнали или с потенциал да възникнат технически проблеми, несъответствие с изискванията за съвместимост с ВИС на ЕС или други функционални, оперативни и/или експлоатационни несъвместимости адаптиране на промените в системата съгласно нормативните и технологични изисквания на ЕС и националното законодателство, както и отстраняване на съответните грешки. Анализът на предмета на обществената поръчка сочи, че изпълнението на дейностите следва да се осъществява в сложна регулаторна и технологична среда, с високо ниво на отговорност, което от своя страна изисква високо ниво на експертиза, аналитично мислене, както и способност за вземане на информирани решения. Бизнес анализът в това отношение ще налага интерпретирането и синтезирането на комплексни технически и правни изисквания, ефективна комуникация с различни заинтересовани страни, идентифициране и оценяване на въздействието на промените върху сигурността и функционирането на системата, които задачи надхвърлят рутинните оперативни дейности и предполагат висока професионална подготовка и стратегическо мислене, което магистърската степен гарантира. Поради това и изискването бизнес аналитикът да има ОКС магистър или по-висока е обосновано, тъй като по този начин се гарантира необходимата техническа и регулаторна експертиза, осигурява се способност за работа в комплексна и отговорна среда, подпомага се устойчивото и сигурно функциониране на критична за държавата система. Аналогично, с оглед на обхвата на дейностите по договора за следгаранционна поддръжка на НВИС, ролята на ръководителя на екипа изисква не само административни и координационни умения, но и задълбочена експертиза, способност за стратегическо мислене, по-прецизна правна и техническа интерпретация, както и висока степен на отговорност. Сложността в правната регулация на дейностите предпоставя осигуряването на в екипа на лидер с утвърдени знания и способности за работа в пресечната точка между информационни технологии, право и бизнес анализ, каквито е по-вероятно да се придобият и валидират именно чрез магистърска степен. Същността и предназначението на НВИС предпоставя при следгаранционната й поддръжка управлението на високорискови и критични дейности, като работа с чувствителни лични данни, адаптация към изменения в информационната сигурност, съвместимостта между системи, и оперативната надеждност, проактивно управление на грешки и уязвимости, с преценка за правни и технически последици. Подобни дейности предполагат ръководителят да има методическа подготовка, аналитични умения и способност да ръководи екип от експерти качества, които по-трудно биха могли да се гарантират чрез обучение на бакалавърско ниво. Така поставените изисквания за образователно-квалификационна степен следва да се разглеждат във взаимовръзката им с изискването за опит на всеки от двамата експерти, а именно: минимум 3 години опит в управлението на проекти, респективно като бизнес аналитик в проекти за разработване и поддръжка и/или надграждане и поддръжка на въведена/и в експлоатация информационна/и система/и с многослойна архитектура и/или архитектура ориентирана към услуги, която/които обменя/т данни с други информационни системи, което допълва и осигурява целенасоченост на придобитите фундаментални знания по специалност в някоя от посочените от възложителя области. Гореизложеното сочи, че именно спецификата на НВИС, сложността на дейностите по следгаранционна поддръжка, високата отговорност и регулаторна чувствителност, обуславят изискването за притежаване на образователно-квалификационна степен магистър или по-висока като функционално необходимо за ефективното, законосъобразно и стратегически отговорно изпълнение на дейностите по поддръжка на НВИС. Формира се извод, че поставените към тези ключови експерти изисквания, като съобразени с предмета и сложността на поръчката, и обхвата на предвидените за изпълнение дейности, са необходими за установяване възможността на потенциалните участници да изпълнят поръчката. А след като са необходими, то изискванията са и обосновани, поради което с поставянето им не се нарушава нито чл. 59, ал. 2 от ЗОП, нито общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Поради това, изводът на административния орган за осъществени нарушения, възприет безкритично от съда, се явява в противоречие на материалния закон. Липсата на допуснати от възложителя нарушения води до неосъществяване на обективен елемент от състава на нередност, от което следва, че не е налице основание за определяне на финансова корекция. Това принципно прави безпредметно обсъждането на последния елемент от състава на нередността вредата, както и на дадената от административния орган правна квалификация на нередността по Наредбата за посочване на нередности. Неправилността на изводите на първоинстанционния съд по отношение осъществяването на нередност, обосновала определената на бенефициера МВнР финансова корекция, налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което оспореният пред Административен съд София-град административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател се следват претендираните от него разноски за държавна такса в размер на 185,60 лв. и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 240,00 лв., или общо сума в размер на 425,60 лв. Разноските следва да се възложат в тежест на Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,