Решение № 1961 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2017 г.

Решение № 1961 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на М. Йорданова, подадена чрез адвокат Ж. Димова, против решение № 280 от 31.07.2017 г., постановено по адм. дело № 420/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена исковата й молба против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново за присъждане на законната лихва върху главницата от 350 лева, считано от датата на отмяната на наказателното постановление до окончателното заплащане на сумата. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което се иска неговата отмяна и уважаване на исковата претенция относно претендираната лихва. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски съгласно приложен списък на същите. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново, чрез юрисконсулт Гидикова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Правилно съдът е посочил, че искът за заплащане на законна лихва, считано от датата на отмяната на наказателното постановление, е неоснователен, но претенцията в частта, с която се иска заплащане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба е основателна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред АС – Велико Търново е образувано по предявен иск от М. Йорданова срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново /"ОДМВР" гр. Велико Търново/, с който се претендира обезщетение в размер на 350 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1383/2015 г. по описа на РС – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на наказателното постановление – 30.01.2016 г., до окончателното й изплащане. С обжалваното решение Административният съд – Велико Търново е осъдил ОДМВР гр. Велико Търново да заплати на М. Йорданова сума в размер на 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 115/17.04.2012 г. от ВНД Началник на група "ОП" в РУ – Полски Тръмбеш към "ОДМВР" гр. Велико Търново, както и съдебни разноски в размер на 310 лева. В останалата част съдът е отхвърлил исковата молба относно искането за присъждането на законната лихва върху главницата от 350 лева, считано от датата на отмяната на наказателното постановление – 30.01.2016 г., до окончателното й изплащане. Решението, в осъдителната му част, не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева за адвокатско представителство пред Районен съд – Велико Търново, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. За да отхвърли искането на М. Йорданова за присъждане на законна лихва върху главницата, съдът е приел, че разходът от 350 лева е направен за съдебни разноски, като върху него не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат в съответните съдебни производства. Постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена исковата молба за присъждане на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на отмяната на наказателното постановление – 30.01.2016 г., до датата на подаване на исковата молба – 7.06.2017 г., но решението следва да се отмени за периода, следващ подаването на исковата молба. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД. Според посочената разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая – от 7.06.2017 г. С оглед изхода на главния спор, разноски на ответната страна не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Същите, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 5 лева за заплатена държавна такса пред касационната инстанция и 350 лева заплатен адвокатски хонорар, съгласно представени два броя пълномощни, съгласно които първоначално при подаване на касационната жалба М. Йорданова е заплатила на адв. Ж. Димова адвокатско възнаграждение в брой в размер на 200 лева, а при подаване на писменото становище са заплатени още 150 лева. Настоящата инстанция счита, че в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер на 155 лева, от които 5 лева за заплатената държавна такса за образуване на настоящото дело и 150 лева за адвокатско възнаграждение, определени съобразно това, че касационната жалба е частично уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,