Решение № 15429 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2012 г.

Решение № 15429 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Върховният административен съд е сезиран с молба на Тодор Георгиев Бойчев от гр. Хасково, за отмяна на определение № 6080 от 2.05.2012 г. по адм. д. № 5328/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение от 28.03.2012 г. по адм. д. № 745/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково. В молбата са развити съображения за неправилност на определението на АС - Хасково и на Върховния административен съд по адм. д. № 6080/2012 г. и искане за отмяна на основание чл. 239, т. 2 от АПК, поради престъпно деяние по служба от страна на върховните съдии, тъй като не са защитили интересите на държавата, като са отказали да се съобразят с разпоредбата на чл. 7 от Закона за държавните такси. Иска се на основание чл. 239, т. 2 от АПК съдът да отмени посоченото влязло в сила определение на районния съд. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 от АПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК, Актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Общото във всички посочени случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини. В разглеждания случай такива доказателства с молбата за отмяна не са представени, нито се твърди да съществуват, поради което същата се явява неоснователна. С оглед изложеното не са налице основанието по чл. 239, т. 2 от АПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК