Решение № 2211 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13218/2019 г.

Решение № 2211 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13218/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/- Родопи, чрез ст. юрисконсулт М. Гарабедян, против Решение № 1719/9.08.2019 г. по адм. дело № 2416/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което отменено Задължително предписание №П/Д-РВ-РД-001/1.06.2018 г. на директора на ДСП-Родопи, потвърдено с Решение № 16-РД04-0454 от 6.07.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/-Пловдив и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответницата – Р. Тодорова, лично и с адв. Д. Елдърова, оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, което становище излагат и в депозирания по делото писмен отговор. Ответникът – П. Телкийски, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото Задължително предписание № П/Д-РВ-РД-001/1.06.2018 г., директорът на ДСП- Родопи, след като взел предвид социалния доклад от 31.05.2018 г. и работата по случая на детето Г. Т., на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет), е предписал на майката Р. Тодорова: да съдейства на отдел "Закрила на детето" при ДСП- Родопи за изпълнение на планираните дейности, заложени в Плана за действие; да посещава и да осигури присъствието на детето Г. Т. в Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ за подкрепа на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение, съгласно изготвения в ЦСРИ график за провеждане на индивидуални сесии; да участва в обсъждане на проблемите и грижите за детето на съвместни срещи с бащата, в това число планиране на пребиваване на детето при бащата през лятната ваканция; да съдейства за осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето, както е постановено в съдебното решение; след приключване на предоставените социални услуги за детето в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за подкрепа на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение да се подаде заявление за предоставяне на услуги за детето Г. Т.. Като мотиви за издаване на предписанието е цитиран подписания от Р. Тодорова и П. Телкийски договор за ползване на социални услуги, като е посочено, че на проведени на 14.05.2018 г. и 22.05.2018 г. срещи по случая с представители от ЦСРИ– гр. Пловдив е отчетено, че психологическите сесии с детето и индивидуалните сесии с майката не се осъществяват съгласно изготвените индивидуален план за социални услуги и график за срещи. Посочено е недостатъчно съдействие от страна на майката на детето, неспазване на изготвения график за провеждане на индивидуални сесии с детето и майката, както и че режимът на лични контакти на Г. с баща му не се спазва в пълния му обем. Според мотивите на предписанието, майката не се придържа към поетите ангажименти, съгласно разписания от всички заинтересовани страни план за действие от 20.03.2018 г. Според директора на ДСП- Родопи, неизпълнението на планираните мерки и действия се отразяват негативно върху психическото и емоционално състояние на детето. Задължителното предписание е оспорено по административен ред, като с Решение № 16-РД04-0454 от 6.07.2018 г. на Директора на РДСП – Пловдив е отхвърлена жалбата на Р. Тодорова като неоснователна. В решението е посочено, че е налице издадено Постановление на ДСИ от 21.06.2018 г., с което на г-жа Тодорова е наложена глоба за неизпълнението на задължението да предаде детето на бащата на 1.05.2018 г., съобразно режима на лични отношения по изпълнителен лист, издаден на 21.06.2013 г. В заключение в решението е подчертано, че издаденото задължително предписание е правилно и законосъобразно, като по този начин е обоснована необходимостта от структуриране на работата и изпълнение на задълженията на всички заинтересовани страни. За да отмени задължителното предписание, съдът, след цялостна служебна проверка на оспорената заповед, задълбочен анализ на писмените и гласни доказателства по делото и установените с тях релевантни обстоятелства, е направил извод, че то е незаконосъобразно – издадено е от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила, но не е съобразено с материалния закон, т. е. не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗС за издаване на оспореното задължително предписание и обективираните в него в пет позиции. Решението е валидно, допустимо и правилно. Мерките за закрила в семейна среда се прилагат, за да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл. 23 от Закона за закрила на детето са регулирани различни мерки с оглед потребностите на детето и родителите му. С чл. 18, ал. 2 от ППЗЗДет. е предвидено, че мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗД, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. се издава в случаите на отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. В случая се установява, че социалният доклад, на база на който е постановено задължителното предписание, не съдържа конкретизация относно мотивите на органа да приеме, че майката не съдейства в конкретното производство по предоставяне на социална услуга, тъй като не е описано ясно и точно какво е дължимото от нея поведение, респективно няма изчерпателно посочени действия и бездействия, които Р. Тодорова е задължена, според органа, да изпълни, но не е изпълнила. Констатирани са случаи на отсъствие на детето от срещите за предоставяне на услугата, но за тях, във всеки един случай е представен съответен оправдаващ документ и/или причина, като никъде не е налице отказ от страна на майката – вербален или чрез действия или бездействия, да съдейства за изпълнение на социалната услуга. Както правилно е установил първоинстанционният съд, от графика на срещите за месеците април и май е отбелязано, следното: психологическо консултиране и подкрепа за детето, както следва: на 23.04.2018 г., на 14.05.2018 г. – отменена по здравословни причини, и като непотвърдена е отбелязана датата 28.05.2018 г.; информиране и консултиране на майката, както следва: 23.04.2018 г., а датата 18.05.2018 г. е отбелязана като отменена. Що се отнася до датата 14.05.2018 г., по делото са представени амбулаторен лист от преглед на детето от същата дата и болничен лист от 14.05.2018 г. до 16.05.2018 г., издаден на Р. Тодоров по повод диагнозата на Г. "остра инфекция на горните дихателни пътища", поради което е несъмнен извода, че за неявяването на детето на срещата на тази дата е налице извинителна причина и обективна невъзможност на детето да присъства. Видно от графика на срещите, датата 18.05.2018 г. е отбелязана като отменена. Възражението в касационната жалба, навеждащо на мисълта, че това е съзнателно целено отбягване на соц. работници от страна на майката, се опровергава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, относно автентичността на аудиозапис на телефонен разговор между Н. Каменова (социален работник) и Р. Тодорова. От възпроизвеждането на съдържанието на разговора безспорно се установява готовността и желанието на майката да присъства на срещата в село Марково, но от друга страна се установява и нейното притеснение за отсъствието й от работа, което е напълно резонно и житейски оправдано. Също така, в оспорвания акт не са изложени конкретните поведения - действия или бездействия, които органът счита, че майката следва да изпълнява с цел да съдейства за изпълнението на социалната услуга, изключая самото физическо довеждане на детето в ЦСРИ на съответната дата и час. Не се уточнява какви са точно действията, които тя е длъжна да извърши, за да склони, принуди или уговори детето да пожелае само да изпълнява точно режима на лични отношения с бащата според съдебното решение, след като напрежение е създадено от самия баща П. Телкийски и е нанесена психологическа трамва на детето след извършения побой от него над майката. В този смисъл и даденото задължително предписание е лишено от мотиви и конкретизация на фактическото и правното му съдържание. Органът не се позовава и на конкретни разпоредби и не препраща към изисквания на конкретен законов или подзаконов нормативен акт, който да съдържа точно определените действия или бездействия, като форма на дължимо поведение от майката, които тя не изпълнява. Формулирано по този начин, задължителното предписание има по-скоро общ и неясен характер, като в него по свое усмотрение органът може да влага различни изисквания, без да е взел предвид възможни ли са и изпълними ли са те реално от Р. Тодорова. В този смисъл актът е немотивиран и защото се възпрепятства възможността на адресата му – родител, да разбере какви точно свои задължения за действия /бездействия /освен довеждането на детето/ той не изпълнява и ще следва да изпълнява, поради което му се налага задължителното предписание. Не е съобразено от органа и липсват мотиви относно поведението и отношението на майката към детето, като родителят, който изцяло отглежда, издържа и подсигурява всички нужди на детето от раждането му до настоящия момент. Не е изяснена от органа степента на натовареност или дори претовареност на майката със служебни и домашни задължения и отговорности. Следвало е да се вземе предвид и обективната необходимост програмата за изпълнение на социалната услуга, респективно издаденото задължително предписание да е съобразено с работното време, ангажименти и натовареност на майката, работеща като банков служител, като единствен родител, който полага ежедневните грижи и задължения към детето. Несъмнено тези фактори са също от ключово значение за успеха на програмата за социални услуги на Г., а не са взети предвид и обсъдени, нито в мотивите, нито в диспозитива на обжалваното задължително предписание и в социалния доклад, послужил за издаването му. Не са доказани твърденията на касатора, че съдът не е изследвал задълбочено всички факти по делото и е игнорирал нормативната разпоредба на чл. 15 от ЗЗДет. за изслушване на Г. в съдебно заседание. Настоящият състав отбелязва, че това е с оглед интересите на детето, което би било подложено на допълнително психоемоционално напрежение и то без да бъде изпълнена целта на закона, защото предписанието е издадено по отношение на майката и не касае въпроси, свързани пряко с неговото мнение и отношение, като напр. предоставяне упражняването на родителските права и др., а последващи съдебното решение за развод, мерки за закрила на детето. При конкретно установената фактическа обстановка по делото, административният съд е извел правилни и законосъобразни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, като съдът препраща към мотивите на първата инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд – Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,