Решение № 4762 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2011 г.

Решение № 4762 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Ива Георгиева Иванова от гр. София, против заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-13457/26.11.2010 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, за извършено от Иванова дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 27.08.2010 г. в около 03,30 часа в сградата на Районно управление "Полиция", гр. Стара Загора (РУП), се е държала грубо и арогантно, като заплашвала с уволнение присъствалите полицейски служители, представяла се за служител от Дирекция "Вътрешна сигурност" и излъгала, че е изнасилена и ударена с нож, с което е нарушила т. 7, т. 8 и т. 9 от Етичния кодекс на служителите на МВР (ЕК) и на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), министърът и е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г., считано от връчване на заповедта. Недоволна, Иванова обжалва заповедта. Конкретно искане към съда не формулира. Доводи, касаещи нарушения при издаването на обжалваната МЗ, водещи до нейната незаконосъобразност също не излага. Твърди, че обжалва "... само и единствено нарушението, което е извършено, когато й е връчена заповедта", което нарушение пояснява с данни, че е в отпуск по майчинство и не било законно в този период да й бъдат налагани и връчвани заповеди за наказание. Твърди също погрешното изписване на единния й граждански номер (ЕГН) в заповедта. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката Иванова е полицейски служител в системата на МВР - инспектор, разузнавач четвърта степен в Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" (СД ОТО) - МВР, категория "Г", трета степен. На 27.08.2010 г. след полунощ в нощен клуб "Паша", Стара Загора, възникнал скандал, придружен със сбиване, в който участвала компанията на Иванова - лицето с което тя съжителства на съпружески начала Харитонов, неговата дъщеря, сестра и зет и самата Иванова. Наложило се да се търси помощ от органите на МВР, за да се прекрати боят. Посочените лица, видимо повлияни от изпито голямо количество алкохол, били откарани в РУП за изясняване на случая. В сградата всички те, вкл. Иванова, се държали грубо и арогантно към служителите, които по това време били в управлението. Самата Иванова на висок глас обявила, че е служител на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, "обещавала", че ще предизвика проверки и всички присъстващи ще бъдат уволнени от системата на МВР. При опит на служителите да изяснят станалото в клуб "Паша", тя излъгала, че е била изнасилена и нападната и ударена с нож. В този смисъл написала саморъчно "Жалба" до министъра и "Молба" до началника на РУП, приложени към административната преписка. С описаното си поведение, Иванова нарушила разпоредбите на т. 7, 8 и 9 от ЕК, което от своя страна съставлява нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР и за същото се предвижда налагане на наказание "порицание". Приетото за установено, вкл. поведението на Иванова и компанията й в клуб "Паша", се потвърждава от дадените неколкократно писмени обяснения и докладни записки от служителите на РУП Николай Колев - ВНД началник РУП, Георги Колев - дежурен офицер в РУП, Живко Иванов, Иван Анастасов, Стефан Стефанов, Георги Георгиев, Петър Иванов, Динко Петров и Росен Гълъбов - служители в РУП, както и от персонала на клуб "Паша" - Димитър Митев - управител, Петя Димитрова - сервитьор, Милен Петров и Галин Танев - охранители. За изясняване на случилото си, началникът на РУП разпоредил проверка. Изготвена била справка рег. № 24868/30.08.2010 г. директорът на ОДМВР, Стара Загора, изпратил писмо рег. № 54025/31.08.2010 г. до директора на СД ОТО, към което приложил и горната справка. Последният предложил извършване на повторна проверка за изясняване поведението на Иванова и нейния приятел Харитонов. Със становище рег. № 5027/21.09.2010 г. директорът на Дирекция "Инспекторат" при МВР предложил на министъра да разпореди извършването на проверка на събраните данни. С МЗ рег. № 2275/04.10.2010 г. министърът разпоредил извършването на проверка и определил състав на комисия, която да я направи. Иванова е запозната с МЗ на 5.10.2010 г. Комисията проверила всички събрани доказателства и изготвила справка рег. № 5479/28.10.2010 г. с която жалбоподателката също била запозната. Това е посочено в изготвеното от нея възражение по справката рег. № 37с-4909/15.11.2010 г. След запознаване със събраните доказателства, вкл. възражението на Иванова, министърът издал обжалваната своя заповед. В същата била допусната техническа грешка - не е посочена последната цифра от ЕГН на Иванова, което наложило издаването на друга МЗ - рег. № К-14245/17.12.2010 г., с която се поправила грешката при изписване на ЕГН. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Иванова се явява неоснователна. Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР елементи, при спазване на всички административнопроизводствени правила и на материалния закон. Тя съответства на целта на закона. При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, ВАС не констатира наличие на основания за оспорването и евентуалната отмяна на акта по смисъла на чл. 146 от АПК. Доводът на Иванова за допуснати нарушения от страна на министъра, с оглед обстоятелството, че същата е в отпуск по майчинство е неоснователен. В ЗМВР и ППЗМВР липсва норма, който да прогласява, че налагането на наказания за извършени нарушения и връчването на заповед за това налагане не може да става по време на отпуск по майчинство. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС