Решение № 6504 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13835/2018 г.

Решение № 6504 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13835/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Профидел" ЕООД, представлявано от адв. Димитрова, срещу решение № 5417 от 14.09.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 10818/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-22221015009045-091-001 от 08.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1156 от 20.07.2017 г. на директора на Д"ОДОП"С.". Доводите на касатора са за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон нарушение на съдопроизводствени правила. Изложени са подробни съображения. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С., редовно призован се представлява от юрк. Манчева, претендира неоснователността на жалбата. Заключението на ВАП е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С обжалваното решение № 5417 по адм. д. № 10818 от 2017 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "Профидел" ЕООД срещу РА № Р-22221015009045-091-001 от 08.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-С.. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че по отношение на доставчикът "ТУУЛБОКС М. Б."ЕООД е установено, че правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04. 2014 г., общо в размер на 41 666, 67 лв. по фактура № 204/29.04.2014 г., с предмет "доставка по договор". За да постанови този резултат съдът е приел, че спорната фактура е издадена след дерегистрация на доставчика по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Установено е също така, че доставчикът не разполага с материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. По отношение на спорната доставка първоинстанционният съд е посочил, че безспорно към датата на фактурираната доставка, доставчикът "ТУУЛБОКС М. Б." ЕООД е бил дерегистриран по ЗДДС, наред с това видно от представените документи не са представени доказателства за реално изпълнени услуги. В първоинстанционното решение подробно са описани представените документи издадени от държавни органи, услугите, за които се претендира право на приспадане на данъчен кредит. Посочено е, че от тях не се установява "Туул бокс М. Б."ЕООД реално да е изпълнил фактурираната услуга. По отношение на доставките по фактури издадени от "Ди енд джи груп"ЕООД съдът е установил, че предмет по фактурите са услуги-проектиране на нови сгради и изработване на технически и работен проект, както и количествени сметки към него за "Изграждане на предприятие за изкупуване и преработка на билки и ядкови плодове; да участва, като посредник при намиране на доставчик/продавач на 485 бр. железопътни релси; да посредничи, като намира клиенти за изпълнение на СМР. Съдът е приел, че не са представени доказателства за извършване на фактурираните услугите. Не са ясни лицата извършили различни видове услуги и факта на осъществяване на възложеното по договора. По подробно изложени съображения жалбата на "Профидел"ЕООД е отхвърлена, като неоснователна. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. Предметът на доказване не е разширен извън релевантните за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит факти. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. Съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. В конкретния случай съдът е изложил обстойни мотиви защо приема, че касаторът не е получател по издадени фактури от "Туулбокс М. Б." ЕООД и "Ди енд Джи груп"ЕООД с предмет различни видове услуги, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Създадената правна привидност за получаване на услугите е пречка за настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С оглед изхода на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 3 864 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение