Решение № 11582 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2009 г.

Решение № 11582 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2009 г., VII о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) . Образувано е по жалба на Валентин Иванов Михов срещу решение на Висшия съдебен съвет (ЗСВ), взето по т. 4 по Протокол № 31 от заседанието, проведено на 22 юли 2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Поддържа се твърдение за противоречие на оспореното решение с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона в резултат на неправилна интерпретация на фактите по дисциплинарното дело и неаргументирани правни изводи на дисциплинарния състав, чието предложение е прието от ВСС без собствени мотиви. Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд намира същата за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по съществото е неоснователна, поради следното: Жалбоподателят е заемал длъжността прокурор в Районна прокуратура гр. Разлог от 09.10.2007 година. За нарушения на служебните си задължения през 2008 г. е наказван с "порицание", потвърдено от съда. Настоящото дисциплинарно дело е образувано от ВСС по предложение на административния ръководител на РП с твърдение за още забавени преписки и досъдебни производства от страна на Михов, неоснователно неявяване в съдебно заседание по две наказателни дела, безпричинно неявяване и закъснения за работа, ползване на част от платен отпуск без надлежно разрешение. Предложението е за налагане на наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година". Към същото дисциплинарно дело е присъединено и предложението на главния инспектор за налагане на наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на Михов във връзка с системното допускане на някои от гореизброените нарушения на служебните задължения, установени при извършената проверка по образуването, движението и приключването на прокурорските преписки, както и за други допуснати от магистрата нарушения като например неетично и некоректно отношение към колеги. Съдът констатира, че производството по дисциплинарно дело № 35/2008 г. по описа на ВСС е проведено в съответствие с нормативната му регламентация в ЗСВ. Всички събрани доказателства, както и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, изслушано и лично, са били обсъдени от дисциплинарния състав, който е приел решение № 10-00-055/21.07.2007 година. Със същото е предложил на ВСС да наложи на прокурор Валентин Иванов Михов дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Това предложение е внесено и гласувано от съвета по реда на чл. 320 от ЗСВ, в резултат на което е постановено оспореното в настоящото производство решение. Съдът счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че решението на ВСС е незаконосъобразно поради липсата на собствени мотиви. Съгласно чл. 320, ал. 4 от ЗСВ за мотиви на това решение се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения на членовете на ВСС. В случая решение № 10-00-055/21.07.2007 г. е достатъчно мотивирано, така че това твърдяно нарушение не е налице. Освен че е постановено от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, обжалваното решение съответства на материалния закон и целта му. Доводите на Михов за необоснованост на правните изводи на ВСС поради недоказаност на извършените от него дисциплинарни нарушения и заради неправилна интерпретация на фактите, не кореспондират със събраните доказателства. Извън просрочените прокурорски преписки и досъдебни производства в периода до налагане на дисциплинарното наказание "порицание", при извършената повторна проверка от административния ръководител и инспектората е установено, че прокурор Михов не се е произнесъл и е просрочил 48 броя спрени наказателни производства, по които са изтекли давностните срокове, по 89 броя преписки се е произнесъл извън едномесечния срок, което е сторил и по 33 броя досъдебни производства в нарушение на разпоредбата на чл. 242, ал. 3 от НПК. След като това забавяне не би могло да бъде оправдано с обективни причини като по-голяма натовареност от тази на колегите или правна и фактическа сложност на извършваното, следва да бъде обяснено с организацията на работа на самия магистрат и субективното му отношение към нея. Липсват и уважителни причини за неявяването на Михов в съдебни заседания по две наказателни дела при наличие на предварителен график за участие в тях, независимо дали това е станало причина за отлагането им. Несериозно е обяснението на жалбоподателя в тази насока, а именно, че съдията по едно от делата е "неустоимо женствена и дълбоко го вълнува", при обективна възможност за заместването му от друг колега. Също така неприемливо е и обяснението му за другото дело, т. е. че причина за неявяването е закупуването на оръжие с цел самоохрана заради получени заплахи от заместник районния прокурор на РП гр. Разлог. Дисциплинарното производство изобилства с примери за случаи на проявена от Михов нетолерантност в отношенията с колеги, които без да бъдат преповтаряни, безспорно представляват нарушения на правилата на професионалната етика. И на последно място, без да се оспорва субективното потестативно право на платен отпуск на магистрата, следва да се отбележи, че единствено ползването на такъв за временна нетрудоспособност не е в зависимост от предходно разрешение на съответния ръководител. Такъв в случая се явява окръжният прокурор съгласно чл. 338, т. 8 от ЗСВ. Затова при изразеното с резолюция върху молбата за допълнителен отпуск на Михов отрицателно становище на административния ръководител на РП гр. Разлог и липсата на разрешение от този на ОП гр. Благоевград, следва да се приеме, че неявяването на Михов на работа на 23.09.2008 г. е неоправдано и представлява нарушение на служебните задължения. Поради изложеното правилно е прието, че посочените от дисциплинарния състав нарушения по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ са доказани като действително извършени и обосновават уволнението на жалбоподателя от заеманата длъжност прокурор в РП гр. Разлог. Оспорването му е неоснователно и жалбата срещу решението на ВСС подлежи на отхвърляне. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение