Решение № 1592 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2017 г.

Решение № 1592 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. А. А. от гр. Т., подадена чрез процесуален представител, против решение № 39 от 29.05.2017 г. по адм. дело № 44/2017 г. на Административен съд - Т., с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-250-6500/5928 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта с която са направени намаления в плащанията по СЕПП и СПП, както и е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" 100 лв. разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се и присъждане на разноски по делото. Ответникът - заместник - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Иска, да се остави в сила решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 39 от 29.05.2017 г. по адм. дело № 44/2017 г. на Административен съд - Т., е отхвърлена жалбата на Н. А. А. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-250-6500/5928 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с която са направени намаления в плащанията по СЕПП и СПП, както и е осъдена да заплати на Д. фонд "Земеделие" 100 лв. разноски по делото. Административният съд е постановил решението си във връзка с указанията дадени от Върховен административен да се изследва обстоятелството дали Заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила по отношение на жалбоподателя. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, както и, че в писмото са изложени както фактически, така и правни основания, спазена е установената форма за административен акт, издаден е в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът с оглед доказателствата по делото и след дадените указания е приел, че жалбоподателят не е оспорил заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. по съдебен ред. Именно във връзка с този извод и съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. е направен извод, че Д. фонд "Земеделие" действа в условията на обвързана компетентност от одобрения окончателен специализиран слой на допустимите за подпомагане площи от министъра на земеделието и храните при извършване на плащанията по СЕПП, който извод следва и от ТР № 8/11.12.2015 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия. Прието е, че административният орган (видно от изложените факти, включително изложената аналитична част от заключението на вещото лице) се е съобразил с тази заповед по отношение всички БЗС, заявени за подпомагане по СЕПП и СПП от жалбоподателя и е налице наддеклариране над 50%. По тези съображения съдът е приел, че при липсата на направени възражения по окончателния допустим слой "Площи, допустими за подпомагане" от страна на жалбоподателя и обвързаността с него от страна на Д. фонд "Земеделие" процесното уведомително писмо е законосъобразно издадено и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Правият извод на решаващия съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо е обоснован и изведен в съответствие с приложимия материален закон и след спазване на задължителните указания дадени с решение № 3396 от 21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 5889/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД -46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. /Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. В конкретния случай, съдът с оглед дадените му указания е установил, че жалбоподателят не е оспорил заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с оглед на което следва да се приеме, че тази заповед е влязла в сила по отношение на неговите имоти и разплащателната агенция няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, тъй като парцелите на бенефициента не са включени в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105, с която се одобрява окончателния специализиран слой за 2014 г. /заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните/. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е изяснил обстоятелствата по делото. В случая съдът се е съобразил със задължителните указания дадени от Върховния административен съд и е изследвал въпроса дали заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила по отношение на Н. А. А. Представеното в настоящето производство писмо до Н. А., от което е видно, че същата е подала възражение извън срок, не променя извода направен от първоинстанционния съд. В случая съдът обосновано с оглед доказателствата по делото е мотивирал извод, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид изразеното становище (възражение) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъден жалбоподателят да заплати на Д. фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение