Решение № 6944 от 26.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба от Амбулатория за специализирана медицинска помощ Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ (АСМП ИПСМП) Вътрешни болести и кардиология д-р Т. Конов, гр. София, представлявано от д-р Т. Конов, чрез пълномощника адв. И. Сотиров, против Решение 4717/11.07.2022 г., постановено по административно дело 6695/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. 29-07-21/11.06.2021 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която АСМП ИПСМП вътрешни болести и кардиология д-р Т. Конов е поканена да възстанови сумата от 114.58 лева, неоснователно получена поради неспазване на разпоредбите на чл. 215 във връзка с чл. 382 от Националния рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2018 г., във връзка с §10 от НРД за МД за 2020-2022 г. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорваният административен акт. Ответникът директорът на Столична здравноосигурителна каса, в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт И. Манева по делото, счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана, издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗО), с която АСМП ИПСМП Вътрешни болести и кардиология д-р Т. Конов е поканена да възстанови сумата от 114.58 лева, получена без правно основание за нарушение на разпоредбите на чл. 215 във връзка с чл. 382 от НРД за МД 2018 г. във връзка с §10 от НРД за МД за 2020-2022 г. Съдът правилно е установил относимата за спора фактическа обстановка, в развилото се първоинстанционно производство пред Административен съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО. На основание чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 9, ал. 1 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, във вр. с §10 от НРД за МД за 2020-2022 г. директорът на СЗОК е разпоредил да се извърши тематична проверка на АСМП ИПСМП Вътрешни болести и кардиология д-р Т. Конов, със срок от 06.04.2021 г. до 19.04.2021 г. В изпълнение на заповедта, длъжностни лица от СЗОК са извършили проверката, като резултатите от нея са изложени в протокол РД-18-532-2/22.04.2021 г., съгласно който е установено, че при направена справка в интегрираната информационна система на НЗОК за ЗОЛ Л. Игнатов има отчетени и заплатени от СЗОК амбулаторни листа: 318/19.09.2016 г.; 3182/19.09.2016 г. ; 4014/23.11.2016г.; 274/26.01.2017 г.; 2638/07.09.2017 г.; 2639/07.09.2017 г.; 3259/02.11.2017 г. и 173/16.01.2018 г., които не се съхраняват в лечебното заведение, а са били разпечатани от информационната система на АСМП ИПСМП Вътрешни болести и кардиология д-р Т. Конов. Установено е, че в тях не фигурира подписа на пациента, удостоверяващ, че прегледите са извършени, както и за информираност на пациента за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. Гореописаното представлява нарушение на изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 1, чл. 219, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. На същата дата е съставен и Протокол за неоснователно получени суми РД-18-532-3/22.04.2021 г. На 29.04.2021 г. е подадено възражение 29-02-522, с което са оспорени констатациите в протокола за неоснователно получени суми, прието за неоснователно. Производството е приключило с издаване на писмена покана 29-07-21/11.06.2021 г., с която лечебното заведение е поканено да възстанови неоснователно получената сума в размер на 114.58 лева. С постановеното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като приел, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и целта на закона. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията на чл. 215 във вр. с чл. 382 от НРД за МД 2018 г. във вр. с §10 от НРД за МД 2020-2022 г. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство, Административен съд София-град събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е възражението на касатора, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на процесната заповед, поради неразглеждане на възражението му от арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО. Съгласно чл.75, ал. 4 от ЗЗО, арбитражът по ал. 1 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Освен това, чл. 76, ал. 4 от ЗЗО също предвижда възможност за издаване на заповед като процесната без произнасяне на арбитражна комисия. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 423 от НРД 2020-2022. Ето защо, налага се извод, че посочените норми на ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022 г. съдържат изчерпателно хипотезите, в които органът има правомощие да издаде съответния административен акт, без да има произнасяне от страна на арбитражната комисия, какъвто е и настоящия случай. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и изложил обосновани мотиви по спора. От показанията на свидетеля Л. Игнатов, които са кредитирани като логични, последователни и основани на преки впечатления, се установява, че последният е посетил д-р Конов веднъж през 2004 г. и му е бил изписан медикамент, регулиращ високо кръвно налягане, който е бил заменен месец по късно от друг медикамент от специалист във ВМА, тъй като Игнатов работи в Министерство на отбраната и за всички здравни и медицински услуги използва услугите на ВМА. След еднократното посещение при д-р Конов, повече не е ходил при него. При проверка на електронното си досие е установил, че е за него, от д-р Конов, има издадени амбулаторни листове и са отразени медицински прегледи, които не са му извършвани. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал материалноправната предпоставка за възстановяване на неоснователно получената сума, като е изяснил, че това е сума, получена без правно основание. Правилно е посочил, че в тежест на лечебното заведение е било да докаже, че получаването на средства от НЗОК не е без основание и отчетените медицински дейности са били реално извършени, но по делото не са представени доказателства, нито са посочени такива, които да водят до такъв извод. При тези данни изводите на първоинстанционния съд по същество на твърдените нарушения са правилни. Процесните амбулаторни листи не се съхраняват в АСМП ИПСМП Вътрешни болести и кардиология д-р Т. Конов, а след разпечатването им от информационната система на лечебното заведение се установяват нарушения на разпоредбите на чл. 215 от НРД за МД 2018 г. В тях не фигурира подпис на пациента, удостоверяващ, че прегледите са извършени, както и за информираността на пациента за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапии, както и че към момента на преглед не е хоспитализиран. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съобразно наличните данни административният акт на цитираните в него фактически и правни основания правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на СЗОК юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100,00 лева, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,