Решение № 1359 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2014 г.

Решение № 1359 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Анна Димитрова Демирева срещу решение № 8923 от 26.06.2014 г. по адм. д. № 5255/2013 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу чл. 3, ал. 1, предл. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че положението е по-рестриктивно в сравнение със съществуващото преди прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 1, пр. 3 от Наредбата . Това е така, защото при прилагането на чл. 3, ал. 1, пр. 3 от Наредбата, ако вноските са внесени след срока, указан в предходното изречение на нормата, за избран се считаше минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО за съответната година. При сегашната редакция на Наредбата (прилагане на чл. 3, ал. 1, пр. 2) при закъсняло внасяне на осигурителните вноски (след 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят), осигурителният доход на самоосигуряващите се свежда до нула. Подобни рестриктивни последици от закъсняло внасяне на осигурителни вноски не намират уредба в КСО като основен нормативен акт (чл. 7, ал. 4 от КСО; чл. 6, ал. 7; чл. 40, ал. 6 от КСО; чл. 41, ал. 1 от КСО; чл. 49, ал. 1 от КСО). В съдебно заседание се излагат допълнителни съображения, че с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на министъра на финансите се урежда редът, по който самоосигуряващите се лица избират съответния месечен осигурителен доход и така избрания месечен осигурителен доход, с определеното в тази наредба съдържание, те декларират пред съответните компетентни органи, което е още един аргумент, че в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица не следва и не може да намери друга, различна, включително влизаща в конфликт с предходна наредба правна уредба. Самоосигуряващите се лица по реда и по силата на Наредба № 8 на министъра на финансите избират и декларират свой месечен осигурителен доход. В случаите, когато те закъснеят само с един ден с плащане на осигурителните вноски, те попадат вече в хипотезата на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и от тези лица се изисква да подадат нова декларация, с която да коригират предходно декларирания месечен доход. Допреди прогласяване нищожността на третото изречение, самоосигуряващите се лица трябваше да декларират нови обстоятелства, като месечния им осигурителен доход да се счете минимално определения такъв в Закона за държавното обществено осигуряване за бюджета, а сега те трябва да декларират, че този месечен осигурителен доход е нула. Процесуалния представител на Министерския съвет излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита. В КСО са установени принципните положения при внасянето на осигуровки и изплащането на обезщетения за самоосигуряващи се, а по силата на чл. 4. ал. 10 от КСО на Министерски съвет е делегирано правомощието да уреди с нормативен акт реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Според предвиденото в чл. 6, ал. 7 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В същото време съгласно чл. 7, ал. 4 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита само времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО). От посоченото следва извода, че за ползването на правата, предвидени в КСО от самоосигуряващите се лица, следва те реално да са внесли дължимите осигурителните вноски, при това в установения от закона срок. Осигурителното плащане е месечно, както изрично установява чл. 7. ал. 4 от КСО и съответно размера на обезщетението зависи от месечните плащания в съответния период (до 25-то число на месеца следващ получения доход). В тази връзка посоченото в обжалваното изречение второ на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, че за осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово са внесени осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, произтича от цитираните по-горе разпоредби на КСО. Процесуалният представител на Националния осигурителен институт представя писмено становище за неоснователност на жалбата. В него се сочи, че изводите на съда, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица съответства на нормите от по- високия по степен нормативен акт - Кодекса за социално осигуряване са правилни и законосъобразни. Наредбата е приета от Министерския съвет въз основа на законова делегация по чл. 4, ал. 7 (сега ал. 10) от КСО.