Решение № 15648 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2013 г.

Решение № 15648 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Неделчо Асенов Илинчев от гр. София срещу Решение № 3677/29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4272/2010 г. по описа на Административен съд - София град В ЧАСТТА МУ, в която не е уважен иска на Илинчев срещу ДНСК за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от отменена като незаконосъобразна заповед на ДНСК за разликата от присъдения размер от 31678 лв до пълния предявен размер от 177 250 лв. /съгласно протоколно определение от 9.03.2009 г. за изменение размера на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Срещу същото съдебно решение в осъдителната му част е предявена и касационна жалба от Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/-София чрез процесуалния й представител гл. експерт И. Асенова. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Неделчо Илинчев, се явява лично и с адв. Цветков, който поддържа касационната жалба, оспорва касационната жалба на ДНСК, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителната му част, съответно -неправилност на същото в частта, в която искът на ищеца до пълния му предявен размер не е уважен. Касаторът ДНСК, редовно призован, се представлява от юриск. Асенова, която оспорва касационната жалба на насрещната страна, поддържа касационна жалба от ДНСК, а по същество моли съдебното решение в обжалваната от Илинчев част да бъде отхвърлена, а в обжалваната от ДНСК част - да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в обжалваните от тях части, поради което са допустими Разгледани по същество, първата касационна жалба се явява неоснователна, а втората - частично основателна. С обжалваното решение АС- София град е уважил частично иска на Неделчо Илинчев срещу ДНСК за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ДНСК да заплати на ищеца сумата от 31 678 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен по съдебен ред административен акт на ДНСК, а именно: Заповед № 491/10.04.2000 г. на главния държавен инспектор при ДНСК. С отменената заповед на основание чл. 160, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗТСУ и с оглед правомощията на органа по чл. 158, ал. 1, т. 6 от ЗТСУ, предоставени му със Заповед № 3/7.10.1998 г. на Началника на ДНСК е разпоредено да бъдат премахнати незаконни строежи, представляващи " Склад с метална конструкция- цилиндрична черупка, покрита с ламарина, с правоъгълна в план форма и с размери 10,00/25,00 м, височина 6,00 м, както и плътна ограда - масивен тухлен зид с височина около 2,00 м по имотната граница към околовръстния път, а по останалите три имотни граници- от плътна ламарина и метални колове с височина от около 2,40 м, извършени в имот пл. № 119, кв. "Казичене", м. "Видите" /до ж. п. линията/, собственост на Неделчо Асенов Илинчев. Обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение е частично неправилно. По касационната жалба на Неделчо Асенов Илинчев. Касационната жалба е неоснователна. Несъстоятелни са развитите в касационната жалба на Илинчев оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част поради необосновано несъобразяване със заключението на вещото лице манчев и неправилно в резултат на това определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на АССГ по отношение причините, поради които не кредитира заключенията - първоначално и допълнителни на в. л. Манев. Действително определените от същото вещо лице размери на дължимото обезщетение за разрушения метален склад и оградата се явяват необосновани и несъответстващи на относимите към 2000 г. стойности. Двете нови, назначени като повторни при второто разглеждане на делото експертизи, ведно с допълнителните заключения към тях, дават приблизително еднакви стойности на дължимото обезщетение, което е няколко пъти по-ниско от определеното от в. л. М. Манев. Само това обстоятелство обосновава правилност на извода на АССГ за необоснованост на предложените от в. л. М. Манев експертизи. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение поради несъобразяване с приетите по делото СТЕ на вещото лице Димитър Донков и на вещото лице Георги Сачански. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на АССГ по отношение причините, поради които същият съд не е кредитирал заключението на в. л. Донков -същият, видно от устния му доклад в с. з., в което е прието заключението му, не се е съобразил с действителните характеристики на премахнатото метално хале и е дал стойности за обезщетение по отношение друг вид хале. Не следва да бъде кредитирано и заключението на в. л. Сачански, тъй като обезщетението за вреди от съборени сгради не могат да бъдат приравнени на пазарната стойност за продажбата или отдаването им под наем. . Неоснователен се явява и развития в касационната жалба довод за неправилност на съдебното решение в частта му, в която със същото не е присъдена законовата лихва върху главницата, считано от датата на увреждането. Видно от исковата молба липсва претенция за присъждане на лихви върху претендираните суми. Такова искане за присъждане на компенсаторна лихва не е предявена и в хода на съдебното производство, поради което лихва не може и не следва да бъде присъдена. По касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол Касационната жалба е частично основателна. Неоснователни са оплакванията на ДНСК за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушение- неназначаване на своевременно поискана поредна СТЕ, поради което неизяснен оставал размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди. Основателно обаче този касатор възразява срещу определения от съда размер на обезщетението за премахнатия метален склад, като е включил в него и стойността на нулевия цикъл/бетоновата основа/. Видно от съдържанието на заповедта и заключенията на експертизите, тази бетонова основа не е премахната и стои в имота, поради което неправилно АССГ е включил стойността й в репарацията на вредите от събарянето на склада. Обезщетението за металния склад без нулевия цикъл съгласно кредитираната комплексна СТЕ възлиза на 16 450.20,, като при отчитане на амортизацията в размер на 0.5 % на година за първите 10 години, същото следва да бъде в размер на 15 627.70 лв. Към тази сума следва да се прибави и обезщетението за съборената плътна ограда пак по първата комплексна експертиза в размер на 10 153 лв . С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение