Решение № 9645 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16491/2013 г.

Решение № 9645 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16491/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Ирина Благоева Ролева е подала касационна жалба срещу решението от 11.10.2013 г. по адм. дело № 471/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е бил отхвърлен предявения от нея срещу Националния осигурителен институт - София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Националният осигурителен институт със седалище София е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с разпореждане № ПОВН-84/8.11.2010 г. на ръководителя "Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград Ирина Благоева Ролева била задължена да възстанови недобросъвестно полученото от нея за периода 02.04.2007 г. - 30.06.2007 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 540 лева, изтеклата до издаването на разпореждането лихва в размер на 427,20 лева лихва и лихвата върху главницата до окончателното й изплащане. Разпореждането било потвърдено с решение № 92/13.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград. С решение от 19.12.2011 г. по адм. дело № 10529/2011 г. по описа на Върховния административен съд било отменено решение № 92/13.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-84/8.11.2010 г. на ръководителя "Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване". От показанията на свидетеля Сиджимков, живеещ на съпружески начала с ищцата, е било установено, че Ирина Ролева преживяла стрес, гняв и недоумение от издаденото административно разпореждане за връщане на полученото парично обезщетение. Станала раздразнителна, прибягвала до лекарства, посетила лекар. Според показанията на свидетелката Бикова, близка приятелка на ищцата, тя преживяла стрес и напрежение, не могла да спи, изпаднала в депресия, търсела начин да докаже правотата си. От правна страна съдът приел, че искът е недоказан. От събраните доказателства не можело да се направи обоснован извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на отменения административен акт. Съдът посочил, че моралните вреди предполагат сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и макар несъмнено Ирина Ролева да е понесла неудобства поради издаденото административно разпореждане, потвърдените от свидетелите притеснения и дискомфорт не биха могли да се определят като морална категория, подлежаща на обезвреда. Административният съд преценил свидетелските показания съобразно чл. 172 ГПК, тъй като лицата, които дали сведенията, били заинтересовани. Освен това показанията им били твърде общи и не сочели конкретни прояви в поведението на ищцата. Не били доказани и твърденията, че поради издадения административен акт се влошило здравословното състояние на ищцата. Състоянието й следвало да се докаже със медицинска документация, каквато не били представена. Тъй като на обезщетяване подлежали само действително претърпените вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, а такива не били доказани, съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съдът обсъдил подробно свидетелските показания и е извършил преценка на тяхната достоверност, като е изложил мотиви за обстоятелствата, които е счел за доказани. Административният съд е направил извод, че на обезщетяване подлежат само онези морални вреди, които сериозно засягат увреденото лице. Този извод не може да бъде споделен. Имуществената отговорност на държавата и общините за вреди по чл. 1 от закона обхваща всички вреди, които се намират в пряка причинна връзка с незаконната административна дейност, а характерът на вредите и степента, в която те засягат личността на лицето, намират изражение в размера на дължимото обезщетение. То се определя по справедливост, при което следва да бъдат съобразени всички обективно съществуващи обстоятелства, съпътстващи случая. По делото е било установено, че в период от една година ищцата е понесла притеснения, напрежение и безпокойство във връзка с възложеното й с административния акт парично задължение, както и във връзка с водените от нея дела, на които се е явила лично, за да защити позицията си. Не би могло да се приеме обаче, че ежедневието й в рамките на едногодишния период изцяло и непрекъснато е било доминирано от тези отрицателни емоции. Отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите, първоинстанционният съд основателно е отбелязъл, че понесеният от Ирина Ролева психичен дискомфорт едва ли се е проявил в такава степен, че да причини депресия, промяна в поведението, влошаване на здравословното състояние. В тази връзка следва да се споделят аргументите на административния съд, че твърденията за неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, трябва да се докажат с медицински документи или със заключение на вещо лице. Отделно от това следва да се отчете, че притесненията на увреденото лице, до които е довел незаконосъобразния административен акт, не са необичайни, така че да надхвърлят нивото на психическо натоварване, което в една или друга степен съпътства решаването на всеки житейски проблем. Предявеният от ищцата размер на обезщетението надвишава дължимият по справедливост паричен еквивалент на понесените вреди, който следва да се определи в размер на 300 лева. Решението на административния съд, с което е отхвърлен предявения иск за обезщетение за сумата 300 лева, ведно със законната лихва от датата на отмяната на незаконосъобразния административен акт, е неправилно поради противоречието му с материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което Националният осигурителен институт бъде осъден да заплати на Ирина Ролева обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в размер на 300 лева, заедно със законната лихва, считано от 19.12.2011 г. В частта, в което е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2011 г., решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Направените от ищцата разноски по делото възлизат общо на 315 лева, от които следва да й се присъдят 94, 50 лева съразмерно с уважената част от иска. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд