Решение № 251 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2015 г.

Решение № 251 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мони МГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Ш." ..№..., представлявано от управителя Г. С. Р., срещу решение № 1422 от 14.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4009/2013 г. по описа на Административния съд - П. (АСП), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 16251300159 от 10.09.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. П., частично потвърден с решение № 1243 от 02.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на "Мони МГ" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 577 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 854.83 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 102.95 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че доставките от "Я. и Я." ООД, "Триад" ЕООД и "Терагрес" ЕООД не са реални. Въз основа на събраните по време на ревизията доказателства, неоспорените заключения по Съдебно-счетоводните експертизи (ССчЕ), Съдебно-стоковедките експертизи (ССтЕ) и показанията на разпитаните свидетели се доказва, че доставките на стоки са реално осъществени от горепосочените доставчици. Непредставянето на доказателства от страна на доставчиците за тяхната кадрова и техническа обезпеченост, не следва да се третира във вреда на ревизираното лице, тъй като от представените доказателства се установява предаването и приемането на процесните стоки. Първоинстанционният съд не се е съобразил с приложимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Касаторът иска спорното решение да бъде отменено и претендира разноски за двете инстанции. С допълнителна молба ревизираното лице представя решение № 752 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 6118/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 714 от 06.04.2015 г. по адм. дело 2287/2014 г. по описа на АСП, с което е отменен РА № 16251400083 от 23.05.2014 г., с който на дружеството са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2011 г., в размер на 18 911.57 лв., ведно със съответните лихви. С този РА на основание чл. 22, ал. 1 ЗКПО и чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО е прието, че разходите по фактурите, издадени от "Триад" ЕООД и "Я. и Я." ООД не са документално обосновани. В решението на Върховния административен съд са изложени мотиви, че доставките от двамата доставчика са реални и касаторът счита, че това е основание да се признае и в настоящото производство правото на данъчен кредит по издадените от "Триад" ЕООД и "Я. и Я." ООД фактури. В молбата са изложени доводи, че РА е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК, тъй като в случая единия от органите издали РА не е от посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Твърди, че началниците на сектори при съответните ТД са некомпетентни да издават РА, като се позовава на решения на Върховния административен съд. Иска процесния РА да бъде прогласен за нищожен. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП " - гр. П., при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 16251300159 от 10.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., частично потвърден с решение № 1243 от 02.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на "Мони МГ" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 577 лв., за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 7, м. 09 и м. 10.2011 г., по фактури, издадени от "Я. и Я." ООД, "Триад" ЕООД и "Терагрес" ЕООД, с предмет на доставка различни видове стоки. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против спорния РА и го е осъдил да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 102.95 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е обсъдил неоспорените от страните заключения по ССчЕ и ССтЕ, показанията на разпитаните свидетели и събраните по време на ревизията доказателства и е приел, че от тях не се установява, че доставките са реални. По отношение на представените договори и приемо-предавателни протоколи АСП е посочил, че тези доказателства са частни и само въз основа на тях не може да се установи реалност на доставките. За да отхвърли жалбата първостепенният съд е приел, че доставчиците не са притежавали кадрова, материална и техническа обезпеченост, за да осъществят спорните доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Във връзка с материалната компетентност на органите, издали процесния РА следва да се приеме, че същият е издаден при действието на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 в редакцията, считано от 01.01.2013 г. - от началник отдел, възложил процесната ревизията и ръководителя на ревизията на длъжност главен инспектор по приходите. Не е налице основание за обявяване на нищожност на оспорения РА съобразно Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОСС от I и II колегии на Върховен административен съд. С РА е отказано право на данъчен кредит: в размер на 27 523.93 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 7, м. 09 и м. 10.2011 г., по фактури, издадени от "Я. и Я." ООД, с предмет на доставка различни видове строителни материали, подробно описани по вид и количество в процесните фактури; в размер на 10 299.23 лв. за данъчен период м. 04.2011 г., по фактури, издадени от "Триад" ООД, с предмет на доставка "боя", подробно описана като количество в процесните фактури; в размер на 4 753.84 лв. за данъчен период м. 05.2011 г., по фактури, издадени от "Терагрес" ЕООД, с предмет на доставка стоки, подробно описана като вид и количество в процесните фактури. Настоящият състав намира, че само въз основа на представянето решение № 752 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 6118/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на АСП, с което е отменен РА № 16251400083 от 23.05.2014 г., във връзка с установените на "Мони МГ" ООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2011 г., във връзка със спорните в настоящото производство фактури, издадени от "Триад" ЕООД и "Я. и Я." ООД не може да се установи, че процесните доставки на стоки са реални и по тях следва да се признае на ревизираното лице право на данъчен кредит, а следва да се обсъдят съвкупно всички събрани по делото доказателства. По делото не е било спорно, че по време на ревизията от ревизираното лице и от доставчиците "Я. и Я." ООД и "Терагрес" ЕООД са представени идентични доказателства. По доставките от "Я. и Я." ООД по време на ревизията са представени копия на процесните фактури, договор, приемо-предавателни протоколи към 14 от издадените фактури, описи към част от фактурите, а по време на съдебното производство от страна на ревизираното лице са представени искания за отпускане на материали. Посочените документи не са оспорени от страна на приходната администрация. По доставките от "Терагрес" ЕООД по време на ревизията са представени копия на процесните фактури, договор и приемо-предавателни протоколи. По доставките от "Триад" ЕООД по време на ревизията от страна на ревизираното лице са представени единствено копия на издадените фактури. По всички доставки са представени доказателства за последваща реализация от страна на ревизираното лице. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал представените пред него и по време на ревизията доказателства, като в мотивите си е посочил единствено, че същите са "частни писмени документи". Горепосочените доказателства не са оспорени от страна на приходната администрация, а мотивите на приходните органи и на съда да не признаят право на данъчен кредит по фактурите, издадени от тримата доставчика са били, че доставчиците не са намерени, не са представени доказателства, че са разполагали със спорните стоки и не са представили доказателства, че са разполагали с кадрова, материална и техническа обезпеченост. От представените копия на процесните фактури, издадени от тримата доставчика, с подробно описани видове и количества стоки и положени подписи в тях, както и от представените приемо-предавателни протоколи по доставките от "Я. и Я." ООД и "Терагрес" ЕООД се установява приемо-предаването на спорните стоки. Настоящият състав намира, че процесните стоки са описани много подробно в издадените фактури, поради което от същите може да се установи предаването на стоките при положение, че от неоспорените заключения на основните и допълнителни заключения по ССчЕ и ССтЕ се установява надлежното им осчетоводяване при ревизираното лице и последващата реализация на спорните стоки. От страна на приходните органи не е установено, че ревизираното лице е купувало стоки от вида на процесните от други доставчици. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено още, че непредставянето от страна на доставчиците на доказателства, че са разполагали с процесните стоки, както и на доказателства за кадровата и техническата им обезпеченост само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. Това следва пряко от диспозитива на тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С -324/11 г., според т. 2 и т. 3 от който: "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Органът по приходите не е представил доказателства, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени". В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С - 18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че "обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. " Административният съд е достигнал до необосновани и неправилни изводи, поради което спорното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Решението следва да се отмени и по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК (л. 586 и л. 57) ( 2 256 лв. - първа инстанция и 2 429 лв. - касационна инстанция) и доказателства за направени разноски в общ размер на 4 685 лв. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение