Решение № 13123 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез адв. М. Антонова, против решение 23 от 05.03.2021 г. на Административен съд - Видин, постановено по адм. д. 265/2020 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 05/311/0664/3/01/04/01 от 04.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АУПДВ, както и за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "Е. Асенова-91", в молба от 14.12.2021 г., подадена от адв. Иванов, прилага писмени бележки, в които излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 05/311/0664/3/01/04/01 от 04.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София , на основание чл. 20а, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 46, ал. 1, Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Приложена е т.30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна държавна помощ при установени нарушения на чл. 27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /обн., ДВ бр-69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г./. Така с акта е установено публично държавно вземане на ЕТ "Е. Асенова-91" в размер на 240 817,23 лв., представляващи 100 % от получената субсидия. В разглеждания случай, като основание за вземането е посочено неизпълнение от страна на търговеца на одобрения бизнес план по Договор 05/311/00664 от 15.10.2014 г., а именно неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана, както и неизползване по предназначение на определен актив. В хода на съдебното производство пред административния съд е е прието заключение на ССчЕ. По делото е разпитана и св.Станева, която е майка на жалбоподателката едноличен търговец. Същата установява, че са били налице обективни обстоятелства, които са затруднявали изпълнението на заложеното в бизнес плана. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно производствените правила. Актът е издаден въз основа на посочените по горе разпоредби от ЗПЗП и Наредба 30 от 11.08.2008 г., които обосновават търсенето на отговорност при неизпълнение на определени задължения и нормативни изисквания. Според съда посочените в АУПДВ нарушения не съставляват нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като е неприложима и процедурата по ЗУСЕСИФ, а правилно издателят на акта е установил публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания чл. 166 и сл. ДОПК. Решаващият състав е възпроизвел в мотивите на съдебния акт приложимите правни норми относно режима за установяването на публично-правни задължения от типа на процесното, съответно материалните норми, въз основа на които е бил издаден акта, както и клаузите от сключения с ДФ Земеделие Договор 05/311/00664 от 15.10.2014г., които са били нарушени от ползвателя. Приел е, че незаконосъобразно с акта в т. 1 и т. 2 са определени подлежащи на възстановяване публични държавни вземания обосновани с неизпълнение на разпоредбите на чл. 46, ал 1 и чл. 43, ал 1, т. 1 от Наредбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Мотивите на съда по въпроса относно материалната незаконосъобразност на акта са правилни и достатъчно подробни и се споделят от настоящият съдебен състав, който на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК препраща към тях. Касационната инстанция не споделя само изводите на съда относно неприложимостта на реда по ЗУСЕСИФ като касационният съд приема, че издаването на АУПДВ вместо акт по ЗУСЕСИФ съставлява и друго основание за отмяна на оспорения акт като материално незаконосъобразен. Както правилно е установил съдът, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на ЕТ "Е. Асенова-91" е било по реда на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 15.10.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ Земеделие договор е изтекъл на 15.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Предвид това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим. Към настоящия спор е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 28.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 04.08.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ (изм. - ДВ, бр. 85/2017 г.), според която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.). Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Предвид изложеното, както и с оглед правилността на изводите на първоинстанционния съд относно установената и приета от него материална незаконосъобразност и необоснованост на оспорения АУПДВ, решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Л. Иванов от АК Видин направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. в размер 4938, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение