Решение № 14971 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2011 г.

Решение № 14971 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Красимир Миланов Кирилов, чрез служебния му представител адв. Гергана Великова, срещу решение № 43 от 9.05.2011 г. по адм. д. № 490/2010 г. на Административен съд - Шумен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен иска на Красимир Миланов Кирилов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпeни неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и по-конкретно неоказване на навременна медицинска помощ в местото за лишаване от свобода. Спорът е решен при наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Прието е, че не е налице бездействие на администрацията в ГД "ИН" и в частност в ОЗ "СА" /сега Сектор "Арести" на Областна служба "Изпълнение на наказанията"/, гр. Шумен, тъй като на първо место в момента на постъпването на ищеца в ареста е изпълнено задължението, визирано в разпоредбата на отменения чл. 129а ал. 2 от ЗИН и на второ место по време на престоя в ареста се изпълнени всички задължения, визирани в разпоредбата на отменените чл. 131, ал. 1 и чл. 132в ал. 2 от ЗИН. От приложения медицински картон и показанията на свидетеля Петър Димитров Радушев се установява, че към момента на привеждане в следствения арест на 7.12.2005 г. на ищеца е извършен медицински преглед и той е нямал оплаквания, което е удостоверено лично от него с положен подпис. С писмо от 19.12.2005 г. от командира на екип в следствения арест е била уведомена РП гр. Шумен за необходимостта от медицински преглед, който е бил разрешен и съответно извършен по желание на ищеца от личния му лекар на 21.12.2005 г. Съдебно-медицинската експертиза е в смисъл, че към настоящия момент не може категорично да се заключи дали заболяването в следствения арест се дължи на недоизлекуване на първоначалното бронхобелодробно заболяване или се касае за нова инфекция. Не е доказано ненавременно оказване на медицинска помощ в ОЗ "СА", гр. Шумен, което да се е отразило на здравословното състояние на ищеца. При извършен медицински преглед през месец януари 2006 г. е установено, че същият е напълно излекуван и е клинично здрав. При тази фактическа обстановка, правилно е прието, че не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение