Решение № 8391 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15839/2008 г.

Решение № 8391 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15839/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Георги Антонов Кръстев и от Кирил Костов Деликиров, срещу решение № 716 от 17 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 396/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-14-114/15 март 2007 година на зам. началника на ДНСК - София. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - ДНСК - София и община Сандански, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд София-град Георги Антонов Кръстев и Кирил Костов Деликиров са оспорили заповед № РД-14-114/15 март 2007 година на зам. началника на ДНСК - София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Открита дървена пристройка на два етажа", изпълнен към съществуваща масивна сграда - механа и хотел с пл. № 259 (петно № 1) в УПИ I, кв. 11 по плана на гр. Мелник, частично попадащ в уличното пространство. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че двамата жалбоподатели са собственици на изградения в общински имот хотел с механа - пл. № 259 в УПИ I, кв. 11 по плана на гр. Мелник. С разрешение за строеж № 124/01 октомври 2003 година им е разрешено изграждане на конзолна тераса на кота +2, 90 на съществуващата сграда. За изграждането на разрешената тераса са съгласувани и одобрени проекти съгласувателно писмо на НИПК - София. Установено е също така, че вместо разрешената тераса жалбоподателите са изградили двуетажна пристройка към съществуваща сграда. За изграждането на пристройката не са издавани строителни книжа, нито строежът е съгласуван с НИПК. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Законосъобразен е и извода на съда, че става въпрос за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. За изграждането на строеж е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен, както е приел и административния съд, и подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на касаторите за липсата на компетентност на органа, издал оспорената заповед. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. В случая заповедта е издадена от зам. началника на ДНСК, на когото със заповед № РД-13-070/6 март 2007 година на началника на ДНСК е предоставено правомощието да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Това обстоятелство е обсъдено в оспореното решение, като законосъобразно съдът е приел, че зам. началника на ДНСК е компетентен да издава заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо с в това, че касаторите не са били призовавани за проведените пред административния съд съдебни заседания. Такива пред Административен съд София-град са проведени на 24 март 2008 година, когато не е даден ход на делото поради нередовното призоваване на Георги Антонов Кръстев, на 2 юни 2008 година и на 1 юли 2008 година, за които и двамата жалбоподатели са били редовно призовани. Неоснователно е и възражението, че изграденото представлява именно разрешената конзолна тераса. В подкрепа на това свое възражение касаторите не са представили, нито са искали събирането на доказателства. Не са представени и доказателства, опровергаващи изложеното в съставените от длъжностни лица на РДНСК - гр. Благоевград констативни актове относно вида и характера на строежа. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,