Решение № 12455 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16716/2009 г.

Решение № 12455 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16716/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Росица Димитрова Карабатакова срещу решение № 60 от 26.09.2009 г. по адм. д. № 374/2007 г. Окръжен съд - Пловдив, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на Генка Димитрова Стамова, Росица Димитрова Карабатакова и Велко Димитров Господинов срещу отказ обективиран в решение № РД-06-872 от 15.06.1998 г. на кмета на Община - Хисар да отмени отчуждаването на имот пл. № 1102, кв. 95 по плана на гр. Хисар от 1957 г. и се възстанови собствеността върху него. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано, поради това, че съдът не е съобразил експертизата и не е изследвал въпроса, че мероприятието не е осъществено, както и че има възможност за възстановяване и обособяване на самостоятелен парцел съгласно изискванията на ЗУТ. Подробни доводи са изложени в писмена защита. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени отказа на кмета на Община - Хисар и да се отмени отчуждаването, или да се върне делото за ново разглеждане за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза. Ответникът - кмета на Община - Хисар редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответниците - Велико Димитров Господинов и Генка Димитрова Стамова редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи, че касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно. Излага, че решаващият съд е установил релевантните за приложението на правните норми факти и е достигнал до верния извод, че оспорения административен акт е законосъобразен, при съобразяване заключението на съдебно-техническите експертизи, от които е обоснован изводът за липса на предпоставките по чл. 2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. Излага също, че в случая е установено, че върху процесния имот попадат хотелски комплекс и е изграден паркинг за леки автомобили, което означава че мероприятието е осъществено и при наличие на осъществено строителство е без значение, дали върху конкретния имот няма или има построени сгради, поради това, че преценката дали е осъществено отчуждителното мероприятие се прави за целия имот, а не поотделно за всеки квадратен метър от него. Смята за неоснователно оплакването, че не са обсъдени правилно заключенията на експертизите, поради което не е допуснато нарушение на съдопроизводствените разпоредби. Излага, че не са налице касационните основания за отмяна на решението, поради което следва да се остави в сила като правилно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 60 от 26.09.2009 г. по адм. д. № 374/2007 г. Окръжен съд - Пловдив, административно отделение, е отхвърлена жалбата на Генка Димитрова Стамова, Росица Димитрова Карабатакова и Велко Димитров Господинов срещу отказ обективиран в решение № РД-06-872 от 15.06.1998 г. на кмета на Община - Хисар да отмени отчуждаването на имот пл. № 1102, кв. 95 по плана на гр. Хисар от 1957 г. и се възстанови собствеността върху него. В производство по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съдът е приел, че не са налице изискванията на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, поради извършено отчуждаване на недвижим имот по реда на ЗПИНМ, в който е осъществено мероприятието за което е отчужден, както и от имота не може да се обособи самостоятелен парцел. В производството първоинстанционният съд е назначил съдебно - технически експертизи /единична и тройна/ за установяване на осъществените мероприятия в имота, като въз основа на тях и събраните писмени доказателства съдът е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на отказа, респ. за отмяна на отчуждаването. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано с оглед установените фактически обстоятелства по делото, както и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, предвид неосъществено мероприятие по отчуждаването и възможност за обособяване на самостоятелен парцел. От доказателствата по делото се установява, че по протокол от 15.03.1966 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, във връзка със заповед № 233 от 03.04.1965 г. по § 60 от ППЗПИНМ, е отчужден имот пл. № 1102, кв. 95, в гр. Хисар, с площ от 580, заедно с едноетажна жилищна сграда, навес от кирпич др. подобрения в имота, собственост на Мито Господинов Митев и Велика Вълкова Митева, по реда на ЗПИНМ за оформяне на терена на почивна станция на "Балкантурист" - Пловдив, като е съставен акт за държавна собственост № 548 от 21.03.1972 г. и са изплатени обезщетения на собствениците. Със заявление № 91-00-226 от 19.05.1998 г. наследниците на Мито Господинов Митев и Велика Вълкова Митева, а именно Генка Димитрова Стамова, Росица Димитрова Карабатакова и Велко Димитров Господинов поискали отмяна на отчуждаването. С отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот обективиран в решение № РД-06-872 от 15.06.1998 г. на кмета на Община - Хисар не е уважено искането на заявителите за отмяна на отчуждаването с мотиви, че имотът е отчужден за почивна станция на "Балкантурист" и попада в двор на Балнеосанаториум, поради което не са налице условията на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Отказът бил обжалван от заявителите по съдебен ред в срок с жалба вх. № 91-00-307 от 30.06.1998 г. чрез административния орган. От събраните по делото доказателства и заключенията на съдебно-техническите експертизи е установено, че мероприятието, за което е отчужден имота е осъществено. Действително е установено, че отчуждения имот попада в регулационните граници на парцел I -1070 отреден за хотел, а фактически върху имота е изграден паркинг за леки автомобили, оплочен с бетонови решетъчни плочи на тревна фуга с бетонови алеи и е част от хотелски комплекс "Аугуста". Установено е, че е осъществено мероприятието, за което е отчужден имота и няма незасегната свободна площ от имота, от която да се обособи самостоятелен парцел. За да се отмени отчуждаване на застроен недвижим имот следва да са налице изискванията на чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като основна предпоставка е предвиденото мероприятие фактически да не е започнало. В случая мероприятието - оформяне на терен за нуждите на "Балкантурист" не само е започнало, но е и завършено. Изграждането на паркинг върху имот е част от благоустройственото мероприятие, в каквато връзка е извършено отчуждаването за изграждане на хотелски комплекс и който фактически е осъществен. Неоснователно е възражението на касатора, че не е установено времето на изграждането на паркинга. В тази връзка има изрично произнасяне на тройната СТЕ, че времето на изграждане не може да бъде установено. При осъществено отчуждително мероприятие по отношение на претендирания от жалбоподателя имот не е налице съществена законова предпоставка за отмяна на отчуждаването по чл. 1, ал. 2 от закона - строителството фактически да не е започнало. Освен това не е налице и втората предпоставка - "дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи". В случая липсата на възможност за обособяване на самостоятелен парцел по реда на ЗУТ е установена от съдебно-техническите експертизи, като в тази връзка са неоснователни възраженията и исканията на касатора за връщане на делото за ново разглеждане с оглед установяване на тази възможност. В производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ съдът е установил обстоятелствата свързани с процесния имот, а именно извършено отчуждаване по отношение на този имот, с какъв административен акт, установен е характера на имота с оглед преценка на предпоставките по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ, извършеното фактическо строителство и невъзможността за обособяване на самостоятелен парцел. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,