Решение № 1259 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4426/2007 г.

Решение № 1259 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4426/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Смолянския окръжен съд от 17.05.2007 г. по гр.д. № 621/2006, с което е отменено решението на Смолянския районен съд от 13.09.2004 г. по гр.д. № 63/2004, като е уважен предявеният установителен иск за собственост върху реална част от имот . Недоволен от решението е касаторът М. на з. и г., който го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че имотът е възстановен на ищците на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Ответниците по жалбата С. А. Ю., Н. А. Ю. и М. р. р. и благоустройството не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен установителен иск за собственост върху реална част с площ 2,846 дка от земеделски имот с площ 9,200 дка. Наследодателят на ищците е притежавал нивата от 3 дка в местността "Б" или "Л", която по решение на комисия, назначена от председателя на ОНС, е заменена през 1957 г. за земеустрояване на опитната станция по животновъдство с друга нива от 3 дка в местността "Ч". С решение на ОбПК от 1992 г. на ищците е признато правото на възстановяване на нивата в м. "Л", а с решение от 1998 г. е прието възстановяването да стане съгласно изискванията на Наредба № 3* със заповед на министъра на з. и г. процесната земеделска земя като част от ДПФ е предоставена на КОС С. и на ищците са възстановени само 0,154 дка, а за останалите 2,846 дка е постановен отказ, който е потвърден от съда с влязло в сила решение. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че през 1957 г. нивата не е могла да бъде отчуждена без разпореждане на министерския съвет, поради което подлежи на възстановяване съгласно чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Министърът на з. и г. не е могъл да предостави на КОС вече възстановената и ищците земя и липсват доказателства след отнемането процесната земя да е била предназначена и да е служила за нужди по чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ земеделска земя подлежи на възстановяване, ако е отнета без законно основание или не по установения ред. Земеделската земя подлежи на възстановяване при наличието на предпоставките на ЗСПЗЗ не защото е отнета от собствениците, а защото е обобществена. Собственикът може да е внесъл доброволно земята в кооперация преди колективизацията, да я е подарил на държавата или да се е отказал от нея и въпреки това собствеността подлежи на възстановяване. ЗВСОНИ урежда специални основания за възстановяване при различни предпоставки, когато отнемането е извършено по отделни закони. Общото основание за възстановяване на неправомерно отнети имоти по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не се отнася за земеделските земи (на това основание имоти, които са станали публична държавна собственост не подлежат на възстановяване). С влязло в сила съдебно решение е отказано възстановяването на процесния имот по ЗСПЗЗ, поради което ищците не могат да черпят никакви права от решението на ОбПК от 1998 г. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.). По делото е установено, че Н. на ищците е притежавал нивата от 3 дка в местността "Б" или "Л", която по решение на комисия, назначена от председателя на ОНС, е заменена през 1957 г. за земеустрояване на опитната станция по животновъдство с друга нива от 3 дка в местността "Ч". Процесната част от земеделски имот е включена в ДПФ и е предоставена на научно- производственото заведение КОС С., поради което не подлежи на възстановяване, както е установено с влязло в сила съдебно решение. Тази земя не подлежи на възстановяване и по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, независимо от това, как е отнета от наследодателя на ищците, тъй като собствеността е запазена за държавата с акт на министъра на з. и г. по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Видно от изложеното ищците не са собственици на процесната реална част от земеделски имот, поради което предявеният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За ищците остава открита възможността да претендират обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Разноски в касационното производство не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение