Решение № 10653 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. А. Терзийски, против решение № 7252 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 7103/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Д. Г. А. срещу заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-015 от 20.03.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин. По изложени доводи за неправилност на оспореното съдебно решение се иска отмяната му. Ответникът – и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт О. Смолички, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответникът – Г. Д. А., чрез особен представител адв. А. Койчева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град е заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-015/20.03.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин, с която на основание чл. 33 от ППЗЗДет., във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3, чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. е наредено, считано от 21.03.2025 г., детето Г. Д. А. да бъде настанено в ППС на Н. Л. С. - утвърдено приемно семейство със заповед на директора на РДСП - Видин, живуща на територията на ДСП - Видин. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано на основание подаден сигнал на 21.01.2025 г. от директора на ЦВН „Св. Димитър“ – София до директора на ДСП - Люлин, в който се посочва, че на 08.01.2025 г. четири от децата са били оставени сами, след като майка им Д. Г. А. е заминала с 2 от децата с екип на спешна помощ. Посочено е в сигнала, че в стаята е имало пусната печка с открити реотани, както и че на 23.01.2025 г., 05.02.2025 г. и 25.02.2025 г. служители от ДСП - Люлин са посетили адреса, като са установили, че децата продължават да се оставят сами в жилището. На 06.03.2025 г. директорът на ЦВН „Св. Димитър“ – София е уведомил директора на ДСП – Люлин, че майката на децата е била задържана на 04.03.2025 г. за 24 ч. в 03 РУ на МВР, както и че за периода на настаняване от 2020 г. до 2025 г. са подадени 3 сигнала за безотговорно отношение на майката и лицето, с което съжителства на семейни начала, включващо липса на родителски контрол, арогантен речник, емоционална нестабилност и злоупотреба с алкохол. Служителите на ДСП - Люлин на 11.03.2025 г. са направили четвърто посещение, при което майката е била предупредена, че ще се предприемат действия за извеждане на децата от семейството, тъй като тя отказва да съдейства, да подобри поведението си и да се грижи за децата. На основание установените факти е изготвен социален доклад изх. № СЛ/Д-С-ЛЮ/968-001 от 20.03.2025 г., според който детето Г. е силно неглижирано, отглежда се в изключително лоши битови условия, въпреки оказаното съдействие от общинската администрация и осигурената финансова подкрепа от фондация. Видно от направените констатации в доклада, [възраст] дете не е имунизирано, не посещава детско заведение и не може да определи отношението си към близките и заобикалящата го среда. Според доклада майката не осъзнава ролята на родител, въпреки консултациите в продължение на 2 месеца. Посочва се в доклада, че детето се отглежда при неблагоприятни битови и социални условия, като майката не изявява желание за ползване на социална услуга в общността. В заключение е прието, че е налице риск за живота и здравето на детето, и е предложено взимане на мярка за закрила по чл. 26 ЗЗДет. Направено е проучване за свободни места в професионални приемни семейства, като такова е установена на територията на гр. Видин за четири от децата, вкл. и за Г.. Изготвен е план за действие с цел качествена грижа за детето и задоволяване на потребностите му за срок от 1 година, гарантиране на здравните и емоционалните му потребности в периода на настаняване. При тази фактическа обстановка е издадена оспорената пред административния съд заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-015/20.03.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин. Не се спори между страните, че децата са изведени от семейството на 21.03.2025 г. и са предадени на ППС в гр. Видин. По делото е представено решение № 464 от 08.09.2025 г. по гр. д. № 956/ 2025 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено настаняването на детето Г. Д. А. в ППС на Н. Л. С. за срок от 1 год., считано от датата на процесната заповед – 20.03.2025 г., като видно от удостоверение от деловодителя на състава от 06.11.2025 г., решението не е влязло в сила. С първоинстанционното съдебно решение съдът е отхвърлил оспорването срещу заповедта, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в установената писмена форма, съдържа изискуеми реквизити, мотивиран е, като фактически основания се съдържат в констативната част на акта и в представения към административната преписка социален доклад, при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Според съда взетата спрямо детето мярка за закрила по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. настаняване в приемно семейство е обоснована от установеното в резултат на посещенията на служителите на ДСП - Люлин зачестили случаи на оставяне на детето без надзор, липса на грижа за него, неглижиране на здравните, образователните и емоционалните му потребности, създаване на съмнителни нравствени възприятия и ценности. Мярката е предприета поради изчерпаните възможности за оставане на детето в домашна и семейна среда и възможности за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда. Видно от социалния доклад майката и соченият за биологичен баща на детето не са реагирали на предоставената им подкрепа и са отказали съдействие. Съдът е счел, че установената в случая трайната невъзможност на майката да се грижи за детето правилно е възприета от административния орган като основание по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. за издаване на заповедта. Първостепенният съд е преценил, че констатациите в социалния доклад не са опровергани от жалбоподателката. Според съда неоснователно е възражението, че социалният доклад е издаден след заповедта. Не се споделят и доводите на жалбоподателката за отнето право на майката да общува с детето си и да поддържа емоционална връзка с него, доколкото няма данни по делото майката да е направила опит дори да осъществи контакт по телефон с детето, както и да е проявила интерес към социална услуга в общността с цел бъдеща реинтеграция на детето. Съдът е приел, че със заповедта се осигурява интересът на детето, тъй като с настаняването на детето в приемно семейство се създава възможност да се удовлетворяват нуждите му - физически и емоционални, да получи качествена грижа, която да създаде у него усещане за стойност и значимост. Посочено е, че целта на взетата мярка за закрила на детето е като краен резултат да се осигурят условия за нормално развитие на детето в подходяща среда, което в случая е сторено. Съдът намира, че предприетата мярка е в съответствие с „най-добър интерес на детето“, тъй като е налице трайна невъзможност на майката да се грижи за детето не само поради лошите битови и хигиенни условия при които се отглежда, но и поради липсата на родителски капацитет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от разпоредбите на ЗЗДет., всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет.), при спазване на установените от закона принципи, в т.ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Анализът на посочената нормативна уредба води до извод, че социални услуги се предоставят на дете, за което в ДСП е налична информация, че се намира в риск или чиито права са нарушени или застрашени от нарушаване, с цел да бъдат гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот. По делото е установено, че родителят не притежава необходимия капацитет и ресурс за отглеждане и възпитание на детето в семейната среда. В приложения по преписката и посочен в заповедта доклад изх. № СЛ/Д-С-ЛЮ/968-001 от 20.03.2025 г. е установено, че по данни от личния лекар майката и детето не са посещавали кабинета му от месец май 2024 г. и на малолетното дете Г. не са поставени задължителни ваксини съобразно имунизационния календар, както и че от ръководството на Центъра за временно настаняване, в който се отглежда, са подадени няколко сигнала, че детето е оставяно без надзор от родителя или друг възрастен. В доклада също така е посочено, че детето и неговите здравни потребности са неглижирани, детето се отглежда в лоши хигиенно-битови условия, майката и соченият за биологичен баща не осъзнават ролята си на родители, не съдействат на социалните работници и не изпълняват дадените им препоръки. Докладът е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила /така решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. д. № 7462/2025 г., VІ отд. на ВАС, решение № 11508 от 29.10.2024 г. по адм. д. № 7155/2024 г., VІ отд. на ВАС, решение № 3974 от 13.04.2020 г. по адм. д. № 11509/2019 г., VІ отд. на ВАС и др./. Констатациите в доклада са възприети от административния орган при издаване на заповедта и не са оборени от жалбоподателката по установения ред. В подадения сигнал от 06.03.2025 г. от директора на ЦВН „Св. Димитър“ до директора на ДСП – Люлин е посочено, че за периода от настаняване на майката и децата екипът на центъра е подал 3 сигнала до ДСП – Люлин, относно майката и съжителстващия с нея мъж, относно „безотговорно им отношение като родители – липса на родителски контрол, арогантен речник, емоционална нестабилност, липса на самоконтрол“, майката и съжителстващия с нея мъж не работят, не получават семейни помощи, децата са без имунизации и не посещават детска градина. Изводът за липса на упражняван надзор над децата се подкрепя от обстоятелствата, посочени в писмо-сигнал от 21.01.2025 г. от директора на ЦВН „Св. Димитър“ до директора на ДСП – Люлин и в протокол от извършено от социални работници посещение на адрес от 25.02.2025 г., относно констатираната при извършени посещения липса на възрастен в жилището. Данни за неглижирането на децата и лошите хигиенно-битови условия се съдържат и в протокола от предприемане на мярка за закрила спрямо шестте деца на жалбоподателката. Съдът, като е анализирал поведението на майката въз основа на събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод, че жалбоподателката е в трайна невъзможност да се грижи за детето. В случая предприетата мярка за закрила е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. „д“ от ДР на ЗЗДет. В хода на съдебното производство са взети предвид данните за физическото, психическото и здравословното състояние на детето, качествата на родителя и това, че няма финансови възможности за материално задоволяване на основни потребности на детето. Посочените обстоятелства сочат за съществуваща сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Желанието на родителя да полага грижи за детето не са достатъчни, за да оправдаят липсата на възможност за справяне с родителските права и задължения, свързани с грижите и надзора над детето за обезпечаване на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Налице са основанията по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет за настаняването на детето, което е в негов „най-добър интерес“ по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от ЗЗДет. Най-добрият интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи, съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДт и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Посочената като правно основание в заповедта материалноправна разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В случая е установено наличието на такава опасност в средата, в която детето живее, а това обстоятелство налага спешно детето да бъде изведено от тази среда. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,