Решение № 13184 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2016 г.
ВАСIV отделение01.11.2017 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1009 от 7.07.2016 г. по адм. д. № 177/2016 г. на Административен съд - Б.. ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие", гр. С., да заплати на К. Л. П. от с. П., общ. Б., разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 13184 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощника юриск. Д. Г., против решение № 1009 от 7.07.2016 г. по адм. д. № 177/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/14354/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано плащане на субсидия по СЕПП и НР1, като е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, като се съобразят указанията, дадени в решението по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъден Д. фонд "Земеделие", гр. С. да заплати на К. Л. П. сума в размер на 1565 лева разноски по делото. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство поради неизвършена проверка на място. Сочи, че проверката на място е само един от способите за проверка на подадените заявления, не са задължителни и се извършват "когато е необходимо", дори след констатирани нередности от кръстосаните проверки. Смята, че не е следвало да се кредитира заключението на вещото лице от назначената допълнителна СТЕ, защото е налице времева дистанция от процесната кампания 2013 до извършването на експертизата и резултатите от нея не биха могли да дадат категорични резултати за състоянието на физическите блокове към релевантния момент. Счита, че след като земеделския стопанин не е обжалвал заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на слоя, то процесните имоти не следва да се приемат за допустими за подпомагане. Иска, да се отмени решението на съда и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Л. П. от с. П., общ. Б., чрез пълномощник адв. Табутова, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата. Излага, че е неправилно административният съд е приел, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага, че от събраните по делото писмени доказателства е видно, че по заявлението на земеделския стопанин са били извършени административни проверки, които са позволили установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства и чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Излага, че след представяне от всеки земеделски стопанин на декларации и доказателства относно правото си на ползване върху застъпващите се площи административният орган е преценил правилно, че при наличието на конкуриращи се права за ползване на заявените за подпомагане площи, той не разполага с правомощие да преценява тяхната законосъобразност и да дава превес на едно от тях, при което ДФЗ е извършил съответното намаляване на общата площ за подпомагане. Излага, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на К. Л. П. против Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/14354/12.08.2014 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1009 от 7.07.2016 г. по адм. д. № 177/2016 г. на Административен съд - Б., е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-010-6500/14354/12.08.2014 г издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което на К. Л. П. е отказано изцяло плащане на субсидия по СЕПП в размер на 10784,77 лева, а по НР1 в размер на 8850,58 лева, като е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на К. Л. П. направените разноски по делото в размер на общо 1565 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, но при постановяването неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебното решение са анализирани становищата на страните, приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане на заявлението за подпомагане. Съдът е приел, че видно от СТЕ не са установени посочените в процесното писмо размери на двойнозаявени площи, което е довело до неправилно определяне на размера на наддекларираната площ в заявените за подпомагане парцели. Приел е, че позоваването на административния орган на специализирания слой на МЗХ е недопустимо, тъй като съгласно чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, в редакцията към 2013 г., обстоятелството, дали заявените за подпомагане площи са включени в специализирания слой, не е въведено като основание за отказ от плащане на Разплащателната агенция. Съдът е посочил, че това основание е въведено едва по-късно през 2014 г. със създаването на чл. 33а от ЗПЗП, когато Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Приел е в тази връзка, че позоваването на на Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните и на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП е недопустимо, тъй като те не се отнасят за процесната кампания. Приел е, че не е доказан отказа за плащане на площ, предвид на това, че са взети предвид различните категории на земята, които имат значение за определяне на пасищата като слабопродуктивни или продуктивни, което обстоятелство рефлектира върху допустимите върху същите храсти, камъни, скали, ерозирали почви и други трайно недопустими за подпомагане елементи на заобикалящата среда, което е в нарушение на Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.). Съдът е приел, че не е било извършено правилно дешифриране по отношение на по-голямата част от заявените парцели, като много от площите, описани в заключението на СТЕ и отразени на приложените карти на БЗС, са в добро състояние и отговарят на всички критерии по Наредба № 5/2010 г. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че К. Л. П. е заявила 23 земеделски парцела с обща площ 34,81 ха за подпомагане за кампания 2013 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). С писмо с изх. № 02-010-6500/15214/14.09.2013 г. П. е уведомена, че при извършени административни проверки на подаденото от нея заявление се установява наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. С декларация от 17.10.2013 г., същата е изяснила застъпените парцели. С Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/14354/12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е установено несъответствие с изискванията за подпомагане по СЕПП и НР1, като е отказано изцяло плащане на субсидия по в размер на 10784,77 лева, а по НР1 в размер на 8850,58 лева. Установена е разлика между декларираната и установена площ на БЗС в общ размер 9,68 ха по СЕПП и в общ размер на 9,68 ха по НР1. Със съдебното решение са описани декларираните от земеделския стопанин за всеки БЗС с установени наддекларирани площи по заявените схеми за подпомагане. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане К. Л. П. е оспорила уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните, с която е направена нова дешифрация на ЦОФК и е установено, че за по - голяма част от парцелите е необходима корекция на границата на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" с която съществено следва да се намали наддекларираната площ, а при някои парцели е налице грешка/пропуск от страна на административния орган, тъй като за този вид слабопродуктивни пасища/мера не може да има различни критерии при определяне на слоя, независимо от причините и в случая парцелите с цялата си площ е трябвало да бъдат включени в границите на допустимия слой. По отношение на допуснатите грешки съдът е съобразил правилно, че допустимите за подпомагане площи, посочени в колона 5 от таблицата в уведомителното писмо, не са определени чрез обективни критерии, а произволно, като така определените парцели от така наречения "Специализиран слой площи в добро земеделско състояние" към СИЗП са неправилно определени като годни или негодни за подпомагане, като необосновано не са включвани площи, които отговарят на всички критерии за допустимост за подпомагане. Изводите на съда по отношение на заповед № РД 09-840/2.12.2013 г. и заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с които е определен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. са неправилни. По делото не са установени данни заповед № РД 09-840/02.12.2013 г. и заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, да са оспорени по съдебен ред от земеделския стопанин, респ. да е налице висящ процес, за да се приеме, че по отношение на него не са влезли в сила. Неоснователни са доводите на касатора, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалноправни разпоредби. Действително със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е бил одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., по който жалбоподателката не е подала възражение или оспорване. Безспорно обаче е установено в производството въз основа на допълнителната СТЕ и писмо с изх. № 11-280/13.05.2016 г. от заместник-министъра на земеделието и храните, че при извършен преглед на конкретните площи на заявените БЗС, от наличните снимки и дешифриране на цифровата ортофото картата са допуснати грешка/пропуски в разчитането на ЦОФК за района, като за 16 от общо завените 23 парцела отразеното в колона 5 от таблиците на УП не отговаря на действителното положение на процесните имоти, и не е следвало да бъде изключена от допустимия слой. При тази грешка във фактическите установявания от административния орган е допуснато съществено нарушение, което влияе на крайния резултат по отказа за финансиране. Установено е от СТЕ, че констатирана наддекларирана площ в общ размер 9,68 ха по СЕПП и НР1, следва да се редуцира до 3,50 ха, а останалата площ следва да бъде включен към специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като при тези установявания следва да бъде променен и процентът на наддекларирането, следва да е в размер на 11,17 %. Обективно и при правилно приложение на материалния закон, съдът е приел, че изключването на процесните парцели от допустими слой се дължи на неправилното администриране от страна на административния орган, при което е допуснато грешно разчитане на ЦОФК, като земеделският стопанин е изпълнил задължението си по отношение поддържане на голяма част от парцелите в добро земеделско състояние, което обуславя включването им в допустимия слой за съответната кампания, както и да му бъде оторизирано частично подпомагане. При констатираното нарушение при установяване на действителния размер на наддекларираните площи, респ. процентното отношение спрямо установената площ, което в случая в съответствие с чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 на Комисията, при процент на наддеклариране от 3 до 20 % по СЕПП и НР1 размерът на санкционираната площ следва да е равен на удвоения размер на недопустимата площ.. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, относими към определяне на действителното процентно съотношение на наддекларираната към установената площ при съобразяване констатациите на СТЕ, както и установените грешки при дешифриране на цифровата ортофото карта. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски по делото за настоящата инстанция, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъдат присъдени на ответника разноски по делото, като бъде осъден ДФ "Земеделие" - С. да заплати на К. Л. П. сумата 500,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие Сер. АВ № 000014659 от 03.10.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение