Решение № 13866 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5295/2019 г.

Решение № 13866 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5295/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – гр. Разград против решение № 9 от 6.03.2019 г. на Административен съд - Силистра, постановено по адм. дело № 209/2018 г., с което е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 19/06/3/0.0.3476/2/01/04/01, издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Разград, с който на Р. Атанасов е отказано изплащане на второ плащане по договор по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) /2014-2020 г. / и е определено публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., ведно със съответната лихва, получено като първо плащане по цитирания по-горе договор. С решението Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати разноски по делото в размер на 210 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Разград, на когото са надлежно делегирани правомощия да издава актове от вида на процесния. Посочва, че чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изрично предвижда възможност изпълнителния директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си. Подкрепя твърденията си с разпоредбата на чл. 44 от Устройствения правилник (УП) на ДФЗ като излага, че функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично, между които е и ОД – Разград. Посочва, че сред изброените не фигурира местната структура на ДФЗ, а именно ОД – Силистра, на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от УПДФЗ. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност при евентуално претендирано от страна на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът – Р. Атанасов, чрез процесуалния си представител адв. Маринова в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ изх. № 19/06/3/0.0.3476/2/01/04/01, издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Разград, с който на Р. Атанасов е отказано изплащане на второ плащане по договор по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) /2014-2020 г. / и е определено публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., ведно със съответната лихва, получено като първо плащане по цитирания по-горе договор. Съдът е приел, че по силата на чл. 27, ал. 3 и чл. 20а от ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК), в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да определи длъжностното лице от структурата на ведомството, което да издава АУПДВ. Обсъдена е Заповед № 03-РД/ 2211 от 14.07.2016 г. /л. 40 от първоинстанционното дело/ съобразно която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да вземат решения за одобрение/отказ за финансиране, прекратяване на договорите за финансова помощ и свързаните с прекратяването им последици по процесната подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства". Посочил е, че липсва текст за изрично оправомощаване за издаване на АУПДВ от вида на процесния. Административният съд е приел, че приложената по делото заповед обвързва компетентността на директорите на ОД на ДФЗ да издадат актове в зависимост от "териториалната им компетентност". Посочил е, че Р. Атанасов е земеделски стопанин с постоянен и настоящ адрес [населено място], [община], [област] и с място на изпълнявана дейност – с. Сребърна. Констатирал е, че на територията на област Силистра е ситуирана ОД на ДФЗ - Силистра, но актът е издаден от директора на ОД на ДФЗ - Разград. Достигнал е до извода, че за да е валиден, актът следва да е издаден от директор на ОД на ДФЗ, който да разполага с териториална компетентност спрямо обществените отношения, развили се на територията на област Силистра. Административният съд е посочил, че действащият към датата на издаване на оспорения акт УПДФЗ, приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., не нормира териториалната компетентност на ОД на ДФЗ по отношение на прилагане на политиката, свързана с ПРСР. Текстовете, които се отнасят за териториална компетентност, а именно чл. 45, касаят компетентност на областните дирекции, свързани и с функциите по програма "САПАРД". С оглед на това е приел, че компетентността на директора на ОД на ДФЗ - Разград спрямо процесното обществено отношение на територията на област Силистра не може да се изведе и от факта, че в структурата на ОД на ДФЗ - Разград се включва и отдел на Регионалната разплащателна агенция. Това е така, тъй като и в други областни дирекции на ДФ "Земеделие" е налична структура на посочената Разплащателна агенция, например в ОД на ДФ "Земеделие" - Варна, към която чл. 45 от УП изрично насочва област Силистра. Първоинстанционният съд е приел, че липсва нормативно установена привръзка между териториалната компетентност на директора на ОД на ДФЗ - Разград с процесното обществено отношение по повод на АУПДВ спрямо земеделски производител, действащ в област Силистра. С оглед на това е достигнал до извод, че издадената от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" заповед за оправомощаване не е породила последиците по чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, тъй като посоченият в заповедта елемент "териториалната компетентност" на директора на ОД на ДФЗ - Разград по отношение на ПРСР и по отношение на дейност, осъществявана в област Силистра, не е установен като наличен. Въз основа на изложеното съставът на АС – Силистра прогласил за нищожен обжалваният АУПДВ поради липса на териториална компетентност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Не е спорно по делото, че съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно представената по делото заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да вземат решения за одобрение/отказ за финансиране, прекратяване на договорите за финансова помощ и свързаните с прекратяването им последици по процесната подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства". Правилно административният съд е посочил, че основният въпрос по делото е коя от 28-те ОД на ДФЗ е териториално компетентна да издаде АУПДВ спрямо земеделски стопанин с място на дейност в област Силистра. Правилно е посочването в касационната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 44 от УПДФЗ функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично, между които е и ОД – Разград. Вярно е и, че в същата не фигурира местната структура на ДФЗ, а именно ОД – Силистра, на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от УПДФЗ. Въпреки това както правилно е приел първоинстанционният съд от така представените доказателства по делото не е доказана нормативно установена привръзка между териториалната компетентност на директора на ОД на ДФЗ - Разград с процесното обществено отношение по повод на АУПДВ спрямо земеделски производител, действащ в област Силистра. Този извод се подкрепя и от факта, че договор № 19/06/3/0.0.3476/31.03.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за развитието на малки стопанства по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР /2014-2020 г. / е сключен между Р. Атанасов и директора на ОД на ДФЗ – гр. Силистра. Докато Решение № 19/06/3/0.0.3476/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ е издадено от вр. и. д. директора на ОД на ДФЗ – Разград. Правилен е анализът на Административен съд - Силистра по отношение на действащия към датата на издаване на оспорения акт УПДФЗ, приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., тъй като същият не урежда териториалната компетентност на ОД на ДФЗ по отношение на прилагане на политиката, свързана с ПРСР. Правилно е посочено, че териториалната компетентност на ОД на ДФЗ е нормирана единствено в чл. 45, който касае компетентност на областните дирекции, свързана с функциите по програма "САПАРД". Териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа и сочи коя от еднаквите по степен структури е компетентна да администрира в зависимост от връзката между правнозначимия факт – отпаднало основание за получаване на помощ от земеделски стопанин с място на действие област Силистра с територията, в която се простира правомощието на определен орган. Издадената от изпълнителния директор на ДФЗ заповед за оправомощаване не е породила последиците по чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, тъй като посоченият в заповедта елемент "териториалната компетентност" на директора на ОД на ДФЗ - Разград по отношение на ПРСР и по отношение на дейност, осъществявана в област Силистра, не е налице. Действително чл. 44 от УПДФЗ функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично. Правилно е изложил административният съд, че няма пречка ръководителят на администрацията да посочи изрично компетентните държавни органи като посочи и каква териториална компетентност да притежават съобразно структурата на Разплащателната агенция, но в процесния случай е налице препращане към териториална компетентност, която би следвало, но не е нормирана в действащия УПДФЗ. Не е определено (за разлика от функциите по програма "САПАРД" – виж чл. 45 от УПДФЗ) как е разпределен териториалния обхват на посочените ОД на ДФЗ по отношение на ПРСР, Този пропуск не е саниран и с представената по делото заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед на това като е достигнал до извод за нищожност на оспорения акт поради липса на териториална компетентност административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и изричната претенция на Р. Атанасов, Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати сумата от 350 лева, направени разноски за настоящата инстанция. Договореното и заплатено възнаграждение в случая не е прекомерно, с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение