Решение № 270 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2013 г.

Решение № 270 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. и М. Г. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 9.01.2013 г. по гр. д. № 85/2010 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени предявените от жалбоподателките искове по отношение на УПИ IV-811 в кв. 16 по плана на [населено място], кв. В. и за едноетажната жилищна сграда с площ от 92 кв. м. и в частта, и в частта, с която н. а. № 148, т. III, рег. № 7311, н. д. № 464/2006 г. е отменен изцяло и вместо това са отхвърлени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че касаторите са собственици на по 1/3 ид. част от УПИ IV-811 с площ от 720 кв. м. от кв. 16 по плана на [населено място], м. "В.", ведно с едноетажната жилищна сграда с обща площ от 92 кв. м. и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК н. а. № 148, т. III, н. д. № 464/2006 г. е отменен в частта, с която К. Г. К. е признат за собственик върху над 1/3 ид. част от едноетажна жилищна сграда с площ от 92 кв. м., построена в УПИ IV-811, кв. 16 по плана на [населено място], кв. "В.", както и по самостоятелна касационна жалба на К. Г. К. срещу въззивното решение в частта, с която е отменен н. а. № 148, т. III, н. д. № 464/2006 г. С определение № 348/20.06.2013 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато с цел проверка за валидността на обжалваното решение. Касаторите С. Г. Г. и М. Г. Д. поддържат, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, тъй като въззивният съд не е обсъдил действието на СК от 1968 г. (отм.) и не е взел предвид, че техният баща е придобил имота по давност заедно с тяхната майка, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че констатациите му са неясни. Молят решението да бъде отменено. Касаторът К. Г. К. поддържа, че в обжалваната от него част въззивното решение е неясно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът от една страна е отхвърлил предявените установителни искове, но същевременно е отменил констативния нотариален акт № 148,том III, рег. № 7411, н. д. № 646/2006 г. Моли в тази част решението да бъде отменено. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: В обжалваното решение е прието, че с влязло в сила решение на СГС, постановено по гр. д. № 8617/2011 г. е обявена за нищожна постигнатата по гр. д. № 486/1988 г. на Кремиковски районен съд спогодба, в частта, с която В. Т. Л. е получила в свой дял и изключителна собственост дворно място от 720 кв. м., находящо се в [населено място], кв. В., съставляващо парцел VI-А-за имот 178 от кв. 16, съставляващо по сега действащия план УПИ IV-811 от кв. 16. Прието е, че това решение е задължително за страните по делото - ищците С. Г. и М. Д. са дъщери и наследници по закон на починалата на 6.06.2002 г. В. Л., а К. К. е неин син и наследник по закон, както и страна по гр. д. № 486/1988 г. С оглед на това е прието, че спогодбата не е произвела вещно-прехвърлително действие по отношение на имота, който е бил лична собственост на общия на страните наследодател Г. К. Л., придобит по силата на съдебна делба по гр. д. № 198/1974 г., а впоследствие с н. а. за дарение от 1975 г. прехвърлен на К. К. С този нотариален акт Г. Л. и В. Л. са дарили на К. К. и построените в дворното място сграда от 92 кв. м. и гараж, като впоследствие с влязло в сила на 16.02.1988 г. решение, постановено по гр. д. № 842/1987 г. на СРС е отменено дарението, извършено в полза на К. К. от В. Л. по отношение на * ид. част от сградата и гаража, изградени върху процесното място. С оглед на това е прието, че със съдебната спогодба по гр. д. № 486/1988 г. на СРС В. Л. е придобила права върху построената в дворното място жилищна сграда, която е била поставена в неин дял и в тази част спогодбата е проявила вещнотранслативен ефект. Прието е, че В. Л. е починала през 2002 г. и за наследници по закон е оставила своите деца-страни по делото, като с оглед чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях е придобил по наследство от майка си по 1/3 ид. част от къщата от 92 кв. м., построена в процесния парцел. Оттук обаче е направен извод, че предявените искове досежно собствеността върху дворното място и сградата от 92 кв. м. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Прието е, че н. а. № 148, том III, н. д. № 464/2006 г. следва да бъде отменен в частта, с която К. К. е признат за собственик върху над 1/3 ид. част от едноетажната жилищна сграда с обща площ от 92 кв. м. Настоящият състав приема, че обжалваното решение е нищожно, като съображенията за това са следните: По предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване право на собственост на по 1/3 ид. част от дворно място, представляващо УПИ IV-811 от кв. 15 по плана на [населено място], кв. В. и на построените в дворното място едноетажна жилищна сграда и гараж въззивният съд от една страна е приел, че правото на собственост върху сградата е принадлежало на общата наследодателка В. Л. към момента на нейната смърт, като след откриване на наследството С. Г. Г., М. Г. Д. и К. Г. К. като деца на наследодателката и съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, са придобили по 1/3 ид. част от жилищната сграда. От друга страна обаче е направен извод, че предявеният от М. Г. и С. Г. иск е неоснователен и същият е отхвърлен изцяло. Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт, който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни. По реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да бъде прогласено за нищожно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение