Решение № 257 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 621/2016 г.

ВАСI отделение10.01.2017 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2547/01.12.2015 г. по адм. д. № 1264/2015 г. на Варненския административен съд. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-В. да заплати на "Алба-МК" ЕООД 750 лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 257 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 621/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено решение № 2547/01.12.2015 г. по адм. д. № 1264/2015 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-03-1402233091-01/09.01.2015 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Алба-МК" ЕООД по съображения в писмено възражение и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-03-1402233091-01/09.01.2015 г. на ТД на НАП-В., с който за м. 11 и 12.2013 г. и м. 1.2014 г. са определени задължения по ЗДДС за внасяне данък общо 4576,62 лв с лихви на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за неосъществени вътреобщностни доставки на стоки в Италия с получател "Сераменти линеа каза" ООД - италианско дружество, регистрирано по ДДС. З. да уважи жалбата административният съд е приел, че са представени изискуемите по чл. 45, т. 1 и 2, б. "а" ППЗДДС - фактури, международни товарителници, подписани от изпращач, превозвач и получател, установяващи, че стоката е доставена на територията на Италия и получена от посочения в нея италиански получател. Представени са декларации по ДДС, от които е видно, че италианското дружество - получател е декларирало вътреобщностно придобиване от българско дружество с номерът на ревизираното лице. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно определяне на задълженията по ЗДДС в РА, поради непризнато право да се приложи чл. 53, ал. 1 от ЗДДС по извършените вътреобщностни доставки. Обосновано съдът е приел, че представените международни товарителници, подписани от изпращач, превозвач и получател, установяват предаване на транспортираните стоки от страната в друга държава членка на получател - регистрирано по ДДС лице в последната. Неоснователен е доводът на касатора, че пакетажните листове, приложени към митническите декларации не са годно доказателство, за да се установи посочените в килограми стоки в международните товарителници дали са идентични с посочените като бройки ПВС прозорци и врати, предмет на доставките по спорните фактури. Пакетажните листове са приложени към заключението на вещото лице, което съдът е приел без оспорване от страните. Непосочването на номерата на доставните фактури в международните товарителници не е основание да не се признае доказателствената стойност на товарителниците, че стоката е предадена на превозвача, транспортирана и е предадена на италианския получател. За транспорта на мострата - ПВС рамка за прозорец без стъкла е представен билет за самолетен полет, с приложена квитанция за чекиран багаж за същия полет на същия авиопревозвач - "Уиз еър", които потвърждават обясненията на ревизираното лице, че мострата е транспортирана от управителя със самолет. Приложени са доказателства за техническа обезпеченост на превозвачите да извършат транспортните услуги, както и фактури за закупуване на ПВС дограма от ревизираното лице от предходен доставчик. Фактът, че е издадена фактура за транспортна услуга от единия превозвач на предходния доставчик не променя правилният извод на съда, че са налице изискуемите документи по чл. 45, т. 1 и 2, б. "а" от ППЗДДС, които доказват осъществяване на вътреобщностните доставки по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Дружеството има право на разноски за касационната инстанция в размер 750 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1