Решение № 9625 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2016 г.

Решение № 9625 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Застрахователно дружество Б. И." АД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Д. Б." .№... срещу Решение № 620-ОЗ от 01.09.2016 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С оспореното решение заместник председателят на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането прилага на "Застрахователно дружество Б. И." АД принудителна административна мярка в срок от 10 работни дни да:

заплати застрахователно обезщетение по писмена застрахователна претенция на М. М. М., заведена с вх...дящ на дружеството № 4 от 23.03.2016 г.;

представи заверено копие на писмени доказателства за изпълнение на задължението.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - "Застрахователно дружество Б. И." АД (Б. И.), счита оспореното решение за незаконосъобразно. Излага подробно фактите по делото и прави извод, че към момента на застрахователното събитие процесната застрахователна полица не е била валидна - била е надлежно прекратена, за което по реда на чл. 294, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е било изпратено уведомление до Гаранционния фонд. Тъй като договорът е прекратен, и то преди настъпване на застрахователното събитие, по същия не може да се иска изпълнение от която и да било от страните. С оглед на това оспореното решение счита за издадено от орган, без правомощия и в нарушение на закона - Комисията за финансов надзор не е особено юрисдикция и няма правомощия да задължава равнопоставени субекти да сключват, изпълняват или изменят правоотношенията си, нито има правомощието да определи на кого принадлежи правото.

По отношение на последвалото възстановяване на договора сочи, че договорът е двустранен и е недопустимо да поднови (възстанови) действието си едностранно, по почин на едната страна. Наред с това възстановяването не може да има обратно действие, т. е. то не би действало в периода от прекратяването на полицата до възстановяването. С оглед на това счита, че по време на застрахователното събитие не е била налице валидна полица, поради което неясно е защото органът не прилага принудителна мярка на Гаранционния фонд.

Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. М. Г., Софийска адвокатска колегия, и юрисконсулт И. Н..

1. Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна.

Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с валидността на застрахователния договор счита за неотносими, защото основанието за принудителната мярка е нарушението на чл. 499, ал. 4 КЗ.

Несъответни на доказателствата по делото счита доводите за липсата на спор между жалбоподателя и Гаранционния фонд досежно това кой трябва да обезщети увреденото лице. Налице е спор и при неговото възникване застрахователят е длъжен да изплати обезщетението съгласно чл. 499, ал. 4 КЗ. Като не е изпълнил задължението си жалбоподателят е застрашил интересите на потребителите на застрахователни услуги, поради което органът е приложил мярката.

Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт К. С..

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт съгласно чл. 589 КЗ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. Б. И. е застрахователно дружество, вписано в регистъра на застрахователите под № РГ-10-04.

1. На 22.11.2015 г. е осъществено пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Венто", регистрационен № ЕВ 2682 АС, собственост на М. М. М. - увреден, и лек автомобил марка "Сеат", модел "Толедо", регистрационен № ЕВ 8812 АВ. В съставения протокол за пътно-транспортно произшествие № 1482378 от 24.11.2015 г. е посочено, че за увреждащия автомобил няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

1. На 11.02.2016 г. М. М. М. предявява пред Гаранционния фонд застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

1. На 25.02.2016 г. гаранционният фонд уведомява г-н Минков и Б. И., рег. № 24-00-83, че отказва плащането на застрахователно обезщетение поради факта, че за увреждащия автомобил е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при Б. И. - полица № BG/02/115001464236 със срок на действие от 29.05.2015 г. до 28.05.2016 г., като за полицата са подадени данни за прекратяване към 12.09.2015 г., с промяна от 16.12.2015 г., считано от 17.12.2015 г., поради което не са налице предпоставките на чл. 557 КЗ.

1. На 23.03.2016 г. г-н Минков отправя до Б. И. покана за плащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с приложени писмени доказателства. Поканата е заведен с вх. № 4.

1. На 01.04.2016 г. Б. И. уведомява г-н Минков и Гаранционния фонд, рег. № ОК-257236, че отказва плащането на застрахователно обезщетение, защото застрахователна полица № BG/02/115001464236 е сключена при разсрочено плащане на застрахователната премия и поради неплащане на втората застрахователна вноска полицата е прекратена към 13.09.2015 г. Заявката за прекратяване на полицата е подадена към Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска на 12.09.2015 г. в 18:48:29 ч, на 16.12.2015 г. в 13:06:26 ч. и на 16.1.2025 г. в 23:30:47 ч.

1. На 22.11.2015 г. при пътнотранспортното произшествие описано в т. 2 е пострадал и лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", регистрационен № ЕВ 5931 ВА, собственост на Л. И. И. - протокол за пътно-транспортно произшествие № 1482379 от 24.11.2015 г., в който е посочено, че за увреждащия автомобил няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

1. На 29.01.2016 г. г-н Иванов предявява пред Гаранционния фонд застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

1. На 11.02.2016 г., Гаранционният фонд уведомява г-н Иванов и Б. И., рег. № 24-00-49, че отказва изплащането поради наличието на сключена гражданска застраховка по риска "Гражданска отговорност" за увреждащия автомобил - полица № BG/02/115001464236 със срок на действие от 29.05.2015 г. до 28.05.2016 г. като за полицата са подадени данни за прекратяване към 17.12.2015 г., поради което не са налице предпоставките на чл. 557 КЗ.

10 На 2016 г. г-н Иванов предявява пред Б. И. застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение - щета № 1610008052.

1. На 17.03.2016 г. Б. И. уведомява г-н Иванов и Гаранционния фонд, рег. № ОК-217675, че отказва плащането на застрахователно обезщетение, защото застрахователна полица № BG/02/115001464236 е сключена при разсрочено плащане на застрахователната премия и поради неплащане на втората застрахователна вноска полицата е прекратена към 13.09.2015 г. Заявката за прекратяване на полицата е подадена към Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска на 12.09.2015 г. в 18:48:29 ч, на 16.12.2015 г. в 13:06:26 ч. и на 16.1.2025 г. в 23:30:47 ч.

1. На 21.03.2016 г. Гаранционният фонд уведомява г-н Иванов и Б. И., рег. № 07-02-21, че застрахователна полица № BG/02/115001464236 е прекратена на 12.09.2015 г. в 18:48:29 ч. поради невнасяне на вноска, възстановена е на 16.12.2015 г. в 13:06:26 ч. и на 16.12.2025 г. в 23:30:47 ч. е прекратена поради невнасяне на вноска.

1. На 23.06.2016 г. г-н Минков сезира Комисията за финансов надзор с жалба срещу Б. И. за неизпълнение на задълженията по Кодекса за застраховането.

1. На 30.06.2016 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява Б. И. за постъпилата жалба и изисква информация по жалбата.

1. На 06.07.2016 г. Б. И. представя в Комисията отговор като не отговаря на поставения въпрос ще обезщети ли г-н Минков.

1. На 22.07.2016 г. заместник-ръководителят на Комисията изисква от Б. И. доказателства за предприемане и извършване на действия по обезщетяването на г-н Минков.

1. На 28.07.2016 г. Б. И. представя становище на Комисията, но не представя доказателства за предприети действия по обезщетяване на г-н Минков.

1. На 04.08.2016 г. заместник-председателят на Комисията изразява становище до Б. И. за наличие на спор между застрахователя и Гаранционният фонд като изисква наличните у застрахователя релевантни писмени доказателства.

1. На 10.08.2016 г. Б. И. представя писмен отговор на Комисията, но не представя исканите доказателства.

1. На 19.08.2016 г. заместник-председателят на Комисията уведомява Б. И., рег. № 91-02-579, за образуваното административно производство с предмет прилагане на принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 и 4 КЗ и предоставя на дружеството срок за възражения.

1. На 26.08.2016 г. Б. И. представя възражения.

1. На 01.09.2016 г., с Решение № 620-ОЗ, издадено на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ заместник председателят на Комисията на за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", прилага на Б. И. принудителна административна мярка: в 10-дневен срок от съобщаването:

да заплати застрахователно обезщетение по писмена застрахователна претенция на М. М. М., вх. № 4 от 23.03.2016 г.;

да представи писмени доказателства за изпълнение на задължението.

IV. По съществото на спора:

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Решение № 620-ОЗ приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

О. Р. № 620-ОЗ е издадено от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН заместник председателят на Комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор", прилага принудителни административни мерки по Кодекса за застраховането, които не са от компетентността на комисията. Процесната принудителна административна мярка е на основание чл. 587, ал. 2, съответно чл. 588, ал. 4 КЗ, съгласно която норма именно заместник-председателят е компетентен да я приложи.

С оглед на горното оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че органът не е особена юрисдикция и не няма правомощие да задължава равнопоставени субекти да сключват или да изменят правоотношения помежду им, нито има правомощие да определи на кого принадлежи правото. Видно от съдържанието на оспореното решение органът нито задължава равнопоставени страни да създадат или да променят правоотношения между тях, нито определя кому принадлежи някакво спорно право. Адресат на акта е само жалбоподателят, а негов предмет не е валидността на правоотношението между застрахователя и застрахованото по застрахователна полица № BG/02/115001464236 лице, нито тези между застрахователя и Гаранционния фонд. Предмет на оспореното решение е единствено задължението на жалбоподателя, произтичащо от разпоредбата на чл. 499, ал. 4 КЗ.

1. По формата:

Оспореното решение е издадено в исканата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна то съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК - съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част. Следователно оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт.

1. По административнопроизводствените правила:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, който е бил сезиран с жалба на г-н Минков и след извършване на проверка по твърденията в жалбата.

Органът е спазил изискванията на чл. 588 КЗ и на чл. 26, 34 и 35 АПК от формална страна, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила.

1. По съответствието с материалноправните разпоредби:

Оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Принудителната административна мярка е издадена на основание чл. 587, ал. А, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 и 4 КЗ.

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, приложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и съответна на целта на закона.

а) По предпоставките за прилагане на принудителните мерки:

Органът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ. Съгласно тази норма органът може да приложи принудителна мярка, когато посоченият в нормата правен субект извърши действия, които водят до или чрез бездействие допуска да бъдат нарушени разпоредби на Кодекса за застраховането, както и да бъдат застрашени интересите на ползватели на застрахователни услуги. Следователно елементите на фактическия състав, при наличието на които е допустимо прилагането на принудителна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ са: специален правен субект, действие или бездействие, извършено от този субект, което е довело до нарушаване на Кодекса за застраховане и до застрашаване на интересите на ползвател на застрахователна услуга.

Жалбоподателят е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1 КЗ. Застрахователят е визиран в чл. 587, ал. 1 КЗ правен субект, поради което първата законова предпоставка е налице.

Органът приема, че жалбоподателят с отказа си да изплати предявено от г-н Минков застрахователно обезщетение нарушава чл. 499, ал. 4, изречение 1 КЗ.

Съгласно тази разпоредба в случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя платената на увреденото лице сума, ведно със законната лихва.

С оглед на разпоредбата на чл. 499, ал. 1 КЗ, за да е налице исканата от закона предпоставка за прилагане на принудителната мярка е необходимо да се установи налице ли е спор между Гаранционния фонд и застрахователя по предявена претенция.

От доказателствата по делото е безспорно, че г-н Минков предявил към Б. И. и към Гаранционния фонд претенция за заплащане на обезщетение (виж т. III. т. 3 и 5). Безспорно е също, че и застрахователят, и Гаранционният фонд отказват изплащане на предявената претенция.

Застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна застраховка - чл. 461, т. 1 КЗ, която трябва да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на страната - чл. 483, ал. 1 КЗ. Обект на застраховката е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство - чл. 477, ал. 1 КЗ.

Тогава, когато съответното лице не е сключило задължителната "Гражданска отговорност" причинените на увреденото лице вреди от моторно превозно средство се поемат от Гаранционния фонд - чл. 519, т. 1 КЗ.

Следователно, независимо дали водачът на уреждащото превозно средство има или няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност" увреденото лице има право на плащане за претърпените вреди. С оглед на така действащата нормативна уредба за целите на настоящото дело релевантен е факта има ли г-н Минков право на обезщетение за претърпените вреди от пътно-транспортното произшествие на 22.11.2015 г. ?

Отговорът на този въпрос е положителен и той е пряко следствие от установените по безспорен начин - с акт за установяване на пътно-транспортно произшествие, претърпени вреди от пътно-транспортното произшествие.

Дали отговорността за това обезщетение е на застрахователя или на Гаранционния фонд за законосъобразността на оспореното решение е ирелевантно. Важно е да е налице спор между двата правни субекта за това кой е задължен за обезщетението, защото няма хипотеза, при която такова да не се дължи от едно от задължените лица.

С оглед на това всички доводи на жалбоподателя досежно характера на застрахователния договор, неговото възобновяване и действието на това възобновяване и с оглед на това за възникване на задължението на застрахователя или на Гаранционния фонд са ирелевантни в настоящото производство. Те имат значение в едно исково производство между застрахователя и Гаранционния фонд, но са без правно значение за спазването на предпоставките на чл. 499, ал. 4 КЗ.

Законодателят, за да защити интересите на пострадалите от пътно-транспортно произшествие лица е въвел изричната разпоредба на чл. 499, ал. 4 КЗ като е задължил застрахователя първо да заплати исканото обезщетение, а едва след това да урежда отношенията си с Гаранционния фонд.

Видно от изложеното в случая безспорно е налице спор между жалбоподателя и Гаранционния фонд относно дължимостта на исканото от г-н Минчев обезщетение, което значи, че е осъществен фактическия състав на чл. 499, ал. 4 КЗ. Неизпълнението от страна на Б. И. на задължението по чл. 499, ал. 4 КЗ е нарушение на законово установено задължение по смисъла на чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ. Последното значи, че е налице една от двете посочени от органа предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка.

Второто основание, на което органът се позовал, за да приложи процесната мярка, е това по чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ - застрашаване на интересите на ползвател на застрахователни услуги.

Като пострадал от пътно-транспортно произшествие г-н Минков безспорно е ползвател на застрахователни услуги с оглед на чл. 477, ал. 1 КЗ. От доказателствата по делото е безспорно, че искането на г-н Минков за удовлетворяване на обезщетителната претенция не е удовлетворена седем месеца след предявяването й. Този факт обосновава застрашаване на интересите на г-н Минков, защото целта на задължителната застраховка и на Гаранционния фонд е не само гарантиране на правата на пострадалото лице, но и удовлетворение на тези права във възможно най-кратък срок и при възможно най-малко неудобства за него.

Видно от изложеното и двете, сочени от органа, предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка са налице.

б) По съответствие на принудителната мярка с материалноправните разпоредби:

За да е съобразено с материалния закон Решение № 620-ОЗ трябва не само да е постановено при наличие на изискуемите от закона предпоставки, но и самата приложена с него принудителна административна мярка трябва да бъде в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Видно от оспореното решение органът се позовал на разпоредбата на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. Разпоредбата оправомощава надзорния орган да прилага принудителна мярка, която представлява писмено разпореждане за предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на допуснати нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

О. Р. № 620-ОЗ е видно, че приложените с него мерки по своето съдържание представляват задължение за конкретно действие - изплащане на поисканото от г-н Минков застрахователно обезщетение и представянето на доказателства за изпълнението на това задължение.

За да бъде законосъобразна мярката е необходимо чрез нея да се постига преустановяване на допуснатите нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

От изложеното по-горе е видно, че надзорният орган установил извършено от застрахователя нарушение на чл. 499, ал. 4 КЗ. С оглед на това въпросът е създават ли приложените мерки условия за преустановяване на допуснатото нарушение и премахване на вредните последици от него?

Доколкото разпоредбата на чл. 499, ал. 1 КЗ задължава застрахователя без каквито и да било други предпоставки, освен наличието на спор между него и Гаранционния фонд, да заплати обезщетението на увреденото лице, то очевидно е, че приложената мярка пряко има за резултат преустановяване на нарушението и премахване на неговите вредни последици - удовлетворяване на искането на г-н Минков. Следователно характерът на приложената принудителна мярка е съответен на изискването на закона - да създава предпоставки за преустановяване на допуснатото нарушение и да отстранява вредните последици от него.

Втората приложена на жалбоподателя принудителна мярка изисква представянето на доказателства за изпълнението на първата. Видно е, че характерът на тази мярка е да докаже изпълнението на първата, което значи да гарантира преустановяване на нарушението и премахване на неговите вредни последици.

С оглед на горното приложените от органа принудителни мерки са съответни на материалния закон.

1. По съответствието на мярката с целта на закона:

За да бъде мярката законосъобразна тя трябва не само да е съответна на конкретните материалноправни разпоредби, но и на целта на закона, както и на основните принципи на административното производство.

От изложеното по-горе е видно, че и двете приложени принудителни мерки имат за цел да създадат предпоставки, при които интересите на потребител на застрахователни услуги няма да бъдат застрашени. Защитата на интересите на потребителите на застрахователните услуги е една от посочените в чл. 2 КЗ цели на регулацията на този вид обществени отношения. С оглед на това съдът счита, че мерките са постановени в съответствие с целта на Кодекса за застраховането.

1. По съответствието на мярката с чл. 6 АПК:

От нормативната уредба на принудителните мерки и приетото от органа правно основание за тяхното налагане - чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителната мярка законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК, за да завърши проверката за законосъобразност съдът следва да провери спазил ли е органът изискването за законосъобразност на акта си, което в конкретния случай значи упражнил ли е правомощията си освен в съответствие с целта на закона и при спазване на изискванията на чл. 6 АПК, в частност на изискването за пропорционалност.

Съотнесено към приложените мерки изискването за пропорционалност налага съдът да провери съответни ли са мерките на естеството и на степента на застрашените интереси. От съдържанието на първата мярка е видно, че тя се ограничава до точното изпълнение на законова разпоредба. Втората мярка е извършване на фактическо действие по представяне на доказателства за изпълнението на първата.

Следователно и двете мерки са изпълними, без да създават непропорционални административни и финансови тежести за жалбоподателя. В същото време, така приложените мерки биха допринесли за подобряване на защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги.

Видно от изложеното оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел и при спазване на принципа на съразмерност. С оглед на това доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт са неоснователни. Съдът следва да отхвърли жалбата на Б. И. срещу Решение № 620-ОЗ.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Б. И. да заплати на Комисията за финансов надзор, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 200, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за плащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд