Решение № 9615 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2017 г.

Решение № 9615 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност", сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР С. срещу Решение № 57 от 22.05.2017 г. постановено по административно дело № 66/2017 г. по описа на Административен съд С., с което е обявена нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1099-000079 от 13.03.2017 г., издадена от началника на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност", сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР С., с която на С. Г. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца - от 09.03.2017 г. до 09.09.2017 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Компетентни да издават да издават заповеди от категорията на процесната, съгласно Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи са всички ръководители осъществяващи контрол по ЗДвП, което следва и от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - С. Г. Н., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че: при извършена проверка от полицейски служители на 09.03.2017 г. на лек автомобил "Ауди А 6" с рег. № СС 5755 АМ, управляван от С. Г. Н., е установено, че ползваното свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ е с изтекъл на 18 януари 2017 г. срок на валидност. Прието е извършването на нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, като констатациите са отразени в цитирания в заповедта акт за установяване на административно нарушение № 182/09.03.2017 г. На 13.03.2017 г. е издадена оспорената Заповед въз основа на посочения акт с разпоредителна част "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца - от 09.03.2017 г. до 09.09.2017 г., с посочено правно основание - чл. 171, т. 2а ЗДвП . По делото са представени Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи на Р. Б. и Заповед № 342-330/21.04.2017 г. на Директора на ОД на МВР. С първата, министърът на МВР при Р. Б., на основание чл. 165 от ЗДвП, е посочил структурите на МВР, които са оправомощени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата . Сред тези структури са и Областните дирекции на МВР. С втората заповед от 21.04.2017 г. Директорът на ОД на МВР - С., въз основа на цитираната по-горе заповед от 09.12.2016 г. и на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил определени длъжности, сред които е и Началник на група "МПСВАНД" при ОД на МВР - С., да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, след които е и процесната оспорена мярка. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Видно от съдържанието на приложената по делото Заповед № 8121з - 1524 от 09.12.2016 г., в рамките на законовата делегация по чл. 165 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи на Р. Б. е определил Областните дирекции на МВР като структури на МВР с правомощия да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата . Издадената въз основа на нея Заповед на Директора на ОД на МВР - С. действително оправомощава процесния издател на оспорения акт - Началник група "МПСВАНД" да налага принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, каквато е процесната, но считано от датата, следваща издаването на заповедта - 22.04.2017 г. В процесния случай оспореният акт е издаден на 13.03.2017 г. Оправомощаващата заповед няма обратно действие и извършените преди издаването й действия не се санират в последствие. С оглед така установеното, първоинстанционният съд е обявил нищожността на обжалваната заповед. Решението е правилно. За да бъде законосъобразна заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е необходимо най-напред тя да е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото органът е представил Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени службите за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. С посочената заповед не са делегирани правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, в каквато насока са доводите на касатора. Такива са делегирани със Заповед № 342з-87 от 26.01.2015 г. на директора на ОДМВР С., но в тази заповед липсва делегиране на правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП са делегирани едва със Заповед № 342з-330/21.04.2017 г. на директора на ОДМВР С., която заповед обаче е издадена след обжалваната заповед за прилагане на ПАМ и която, както правилно е приел първоинстанционният съд, няма обратно действие. За датата, на която е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, по делото не е представена заповед на директора на ОДМВР С. за делегиране на правомощия в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Следователно, за прилагането на процесната принудителна административна мярка не е налице надлежно оправомощаване на органа, издал оспорения акт. Вярно е, че Заповед № 342з-87/26.01.2015 г. е издадена преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обективно не би могла да включва тази принудителна мярка в оправомощаването. Но избраният от органа - директора на областната дирекция, начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да бъдат прилагани от началник група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Без изрично в нарочен писмен акт да е посочена и мярката по т. 2а на чл. 171 ЗДвП началникът на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" няма правомощието да издава заповед, с която да прилага принудителната мярка. Фактът, че в закона е предвидена възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата, както и фактът, че оправомощаване е извършено за част от предвидените в чл. 171 ЗДвП принудителни мерки, не може да обоснове извод за наличието на надлежно делегирана власт на издалия оспорената заповед орган. Компетентност по делегиране чрез аналогия не може да се създава. За компетентността по делегация е необходимо винаги да има първо, законова възможност за делегиране, и второ, нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая, второто изискване не е налице - няма изричен писмен акт, който да делегира на началника на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" правомощието да издава заповеди, с които да прилага принудителната административна мярка по т. 2а на чл. 171 ЗДвП. Това прави оспорената заповед издадена от некомпетентен орган, както правилно е приел първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение