Решение № 6054 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2012 г.

Решение № 6054 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Спасимир Тодоров Гергиминов, чрез процесуален представител, срещу решение № 656 от 16.03.2012 г. по адм. дело № 2732/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № З-5999/14.09.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши полицейски инспектор в сектор "Миграция" при ОД на МВР - Пловдив, категория "Д", считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Посочено е, че образуваното срещу него следствено дело е прекратено, както и че първоинстанционният съд не е отчел, че срокът по чл. 225 от ЗМВР е пропуснат. Иска отмяна на процесното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АС-Пловдив фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Гергиминов е започнало със заповед № З-4723/08.07.2011 г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган, във връзка с постъпили предварителни данни - докладна записка от сектор "Миграция" и публикация във вестник "Новият глас". В обобщена справка с рег. № РЗП-11892/22.08.2011 г. и становище с рег. № РЗП-11941/23.08.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Гергиминов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си комисията е посочила, че Гергиминов е приел дар, който не му се следва - сумата от 480.00 лв., за да извърши действия по служба, свързани с издаването на виза тип "Д" на турски гражданин, заради което наказаният е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предл. 6 във вр. с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). От друга страна случаят е станал общоизвестен чрез публикации в медиите, с което е уронен престижа на институцията МВР, както и че са нарушени правилата за етично поведение на държавния служител. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № З-5999/14.09.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Гергиминов. От представените по делото доказателства съдът е приел, че с поведението си наказаният не е съобразил правомерност на предприетото действие, като приемайки дара е поставил под съмнение името на институцията, в която работи, както и че е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Поради което е отхвърлил жалбата му против процесната заповед. Върховният административен съд - Пето отделение, не споделя правните изводи на Административен съд - гр. Пловдив, залегнали в мотивите на съдебното решение. При постановяване на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, както и нарушения на материалноправни норми, които опорочават административния акт и същият следва да бъде отменен. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Гергиминов, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описани са образуваното следствено дело, повдигнатото обвинение и отразяването на случая в средствата за масово осведомяване, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Както задържането, така и медийните публикации във връзка с него, които го правят обществено достояние, са факти, настъпили извън волята на служителя. Взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Изводът за нарушение на правила от ЕК е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъплението, за което е обвинен и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда и медийния отзвук не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че съдът не е взел предвид доводите му за противоречие на заповедта с чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. При презумпция за невиновност до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство, при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, органът е приел за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Само това обстоятелство води органа до заключението, че е налице деяние на Гергиминов, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало е обществено достояние и е уронило престижа на институцията. От друга страна административният орган се е позовал на създадените следствени документи от водещия разследването следовател и наблюдаващия прокурор, които не могат да бъдат основание да се приеме, че едно деяние е извършено, кой е неговия автор и виновността на последния. От представените по делото доказателства за образуване на дисциплинарно производство против Гергиминов се установява, че в тях липсва установено от комисията и описано деяние, което да съставлява дисциплинарно нарушение, а е възпроизведено съдържанието на процесуалните документи по образуваното наказателно производство, т. е. направено е позоваване на чужди фактически и правни изводи. Също така в дисциплинарното производство не са били снети обяснения от свидетелката Йорданова, а комисията се е позовала само на представените от следственото дело протоколи за разпит на свидетел. Така посочен, този факт не може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" сам по себе си, а става такъв едва след влизане в сила на осъдителна присъда срещу лицето. Без значение за правната квалификация на служебното нарушение и правното основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност е, че нарушението представлява в същото време нарушение и на онези морални норми, които са включени в Етичния кодекс, одобрен със заповед на министъра на вътрешните работи. Това обаче не превръща правните норми в морални норми на поведение. По принцип всяко неизпълнение на служебни задължения от страна на служител в МВР може да е повод за негативна морална оценка, както от страна на ръководството, така и от страна на обществото. Именно това обаче налага и задължава дисциплинарно наказващия орган при налагане на наказанието да спазва закона, тъй като не е оправдано да се налагат наказания само с оглед задоволяване на обществената нагласа, без да се спазва закона по отношение на полицейския служител. Предвид на гореизложеното, обжалваното решение на АС-Пловдив се явява неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отмени обжалваната заповед № З-5999/14.09.2011 г., издадена от директора на ОД на МВР - Пловдив, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на Гергиминов. По делото е направено искане от процесуалния представител на Спасимир Гергиминов за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР - Пловдив следва да заплати на Гергиминов сумата от 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение