Решение № 8260 от 28.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново срещу Решение 368/18.11.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 623/2021 г., с което, по жалбата на симеон Г. Караколев, гр. Велико Търново, [улица], е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-04000420007968-091-001/07.07.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 113/20.09.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Велико Търново в частта, с която спрямо Караколев са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1450,24 лв. и лихви за забава, възлизащи на 910,74 лв. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на съда за изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК към датата на образуване на ревизионното производство и за момента, към който същото следва да се счита образувано. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу отменения с него ревизионния акт. Моли за присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба, С. Караколев, не ангажира становище по нея. Заключението на прокурора е за правилност на обжалваното решение. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С обжалваното решение е постановена отмяна на РА, потвърден при оспорването по административен ред, с който в тежест на Караколев са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1450,24 лв. и лихви за забава, възлизащи на 910,74 лв. Според фактическите установявания на административния съд поставящият началото на ревизионното производство акт е Заповед за възлагане на ревизия Р-04000420007968-020-001/16.12.2020 г., която е връчена на адресата си по електронен път на 02.01.2021 г. Според инстанцията по същество срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. е изтекъл на 31.12.2020 г., а началото на производството е поставено с връчването на ЗВР на 02.01.2021 г. Пропускането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е възприето като нарушение на администратовнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на РА. Решението е правилно. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК към момента на образуването на ревизионното производство за установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Задълженията за подоходен данък са за 2014 г. При действието на чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ се подава до 30 април на годината, следваща тази на придобиване на дохода. Това е и срокът за внасяне на данъка /вж. чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ в ред. до ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./. Следователно при действието на чл. 109, ал. 1 от ДОПК 5-годишният срок за образуване на производство за установяване на данъци тече от 01.01.2016 г. и е изтекъл на 01.01.2021 г. /чл. 22, ал. 3 от ДОПК/. Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК и връчването на тази заповед на ревизираното лице с аргумент от чл. 114, ал. 1 ДОПК. Елементите на фактическия състав се осъществяват сукцесивно и ревизионното правоотношение се поражда от момента на връчването на ЗВР. В разглеждания случай по удостоверяването от приходната администрация, ЗВР е връчена на 02.01.2021 г., т.е. ревизионното производство не е било започнало към 01.01.2021 г. В съдебната практика преобладава разбирането, че срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е преклузивен /макар да е предвидена възможност за спирането му по чл. 109, ал. 2 от ДОПК/. Касаторът не установява основания за спиране на срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Изтичането на срока е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният при наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен, а отмяната му с първоинстанционното решение - правилна. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд Велико Търново. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение