Решение № 8042 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2009 г.

Решение № 8042 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Христова Кацарова от гр. София срещу решение от 21.02.2008 г. по адм. дело № 849/2004 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III "з" отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 61 от 23.01.2001 г. на кмета на район "Искър", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ е одобрено решение по преписка № 94-П-7 от 15.03.2000 г. за имот № 5674, от кад. лист № 530/554, като е постановена липса на свободна от застрояване част от имота. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като не са извършени мероприятията по отреждането и има свободна част. Моли, да се отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт. Ответникът - кметът на район "Искър", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е основателна, като съдът се е позовал само на заключението на съдебно - техническата експертиза и без да съобрази какви са свободните части в имота, след като се приспаднат прилежащите площи към изградените сгради. Смята, че обжалваното решение следва да бъде отменено в съответствие с чл. 221, ал. 2 от АПК като постановено в нарушение на материалния закони и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 21.02.2008 г. по адм. дело № 849/2004 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III "з" отделение, е отхвърлена жалбата на Йорданка Христова Кацарова срещу заповед № 61 от 23.01.2001 г. на кмета на район "Искър", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ е одобрено решение по преписка № 94-П-7 от 15.03.2000 г. за имот № 5674, от кад. лист № 530/554, сега попадащ в кв. 40 - парцел I - отреден за ОЖС, подземни гаражи и супермаркет и кв. 42 - за ОЖС, по плана на кв. "Дружба" -1м., като е постановена липсата на свободна от застрояване част, поради изградени жилищни блокове, улица, околоблоково пространство, благоустрояване - озеленяване, алеи, детска площадка, спортно игрище. В производството проведено по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство (ЗАП) отм., във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и в изпълнение на указанията на касационната инстанция по решение № 2292 от 15.03.2004 г. по адм. д. № 10521/2003 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, съдът е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза, относно установяване на застроената, респ. свободната част от имота, след като се приспаднат прилежащите части към изградените сгради. Въз основа на СТЕ е приел, че за процесния имот няма свободна от застрояване част и административният орган правилно е определил, че е застроен. Обжалваното решение е правилно, при постановяването не е допуснато нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че процесния имот № 5674, по кадастралния план на гр. София от 1958 г., кад. лист № 530/554, с площ от 3530 кв. м., попада в урбанизирана територия въз основана на одобрен регулационен план със заповед № РД-50-09-185 от 19.06.1989 г., в кв. 40, кв. 41 и кв. 42 по плана на кв. "Дружба" -1м. Установява се, че в кв. 40 - парцел I - отреден за "Обществено жилищно строителство" (ОЖС), подземни гаражи и супермаркет, са изградени шестетажен жилищен блок № 45, детска площадка с асфалтови алеи, спортна площадка, тротоар до бл. 45 и зелени площи; в кв. 41 и кв. 42, отредени за ОЖС, са изградени жилищни блокове, улици, тротоари, паркинг и зелени площи. Към заключението на основната СТЕ е приложена скица, по която е отразен имота, за който се иска издаване на скица, а в табличен вид са описани отделните части от имота, които са засегнати от изградените строителни дейности. От таблицата, скицата и изричното заключение на вещото лице, се установява, че процесния имот е застроен. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че липсват свободни от застрояване части, след като целия имот е зает от строителни мероприятия и липсва свободна част. В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й, какъвто е процесния случай, от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията. В конкретния случай се установява, че реализираните строителни дейности са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за които правилно първоинстанционния съд е приел, че са реализирани строителни мероприятия. Изграждането е комплексно и включва, както сгради и сервитутни отстояния, така и съоръжения, които функционално обслужват мероприятията по предвиждането за отделните квартали. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Процесният имот попада в квартали с ОЖС, с изградени жилищни блокове, улици, тротоари, паркинг, зелени площи, детска площадка с асфалтови алеи, спортна площадка, които представляват застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и обслужващи терени, необходими за нормалното им функциониране на изградените сгради и съоръжения. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че съдът се е позовал само на СТЕ и не е установил дали са осъществени предвижданията и какъв е статута на имота. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд и че няма свободни от застрояване части. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение