Решение № 169 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2009 г.

Решение № 169 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на ДНСК гр. София, срещу решение № 842/29.09.2008 г., постановено по адм. д. № 6012/2007 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Магдалина Игнатова Хаджиева и Анелия Тодорова Сарандева, двете от гр. Стара Загора, срещу Заповед № РД-14-395/24.10.2007 г. на н-ка на ДНСК гр. София. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Магдалина Игнатова Хаджиева и Анелия Тодорова Сарандева, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Магдалина Игнатова Хаджиева и Анелия Тодорова Сарандева, Заповед № Д-14-395/24.10.2007 г. на н-ка на ДНСК гр. София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "ограда", изпълнена в УПИ ХХХII-15157, кв. 415 по плана на гр. Стара Загора, без необходимите строителни книжа. За да отмени заповедта, съдът приел, че е налице искане за провеждане на процедура за узаконяване на процесния строеж по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г. и изпратил преписката на главния архитект на община гр. Стара Загора за провеждане на същата процедура. Решението е неправилно. В конкретния случай безспорно е установено, че процесната ограда е изградена през 1999 г., като за нея не е издавано разрешение за строеж, както и становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението й. Разрешение за строеж № 1/08.01.1997 г. е за изграждането на жилищна сграда с гаражи, кафе-аперитив и магазин за промишлени стоки в парцела на жалбоподателките, като по делото не е представен одобреният архитектурен проект, въз основа на който същото е издадено, за да се види по него предвидена ли е такава ограда или не. С оглед на това следва да се приеме, че разрешението за строеж не предвижда изграждането на ограда. Вписването й в протокола на Държавната приемателна комисия като приета и в разрешението за ползуване на строежа по посоченото по-горе разрешение за строеж, не узаконяват същата, още по-малко заместват строителните книжа за изграждането й - проекти или становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението й, разрешение за строеж издадено въз основа на тях, протокол за строителна линия и ниво. Съгласно § 184, ал. 1 и 2 ПР на ЗИДЗУТ от 2003 г., строежи извършени незаконно до влизането в сила на този закон (25.07.2003 г.) могат да бъдат узаконени по искане на собственика със заявление, депозирано в 6-месечен срок от влизането на закона в сила, т. е. до 25.01.2004 г. По делото липсват каквито и да било доказателства, че собственикът на строежа е депозирал заявление с искане за узаконяване на оградата, което следва да е нарочно такова, в посочения срок. С оглед на това административният съд е тълкувал посочения параграф превратно, приемайки, че е налице такова искане, а още по-малко съдът е задължен служебно да препраща преписката на главния архитект да проведе процедурата. Представеното разрешение за строеж № РС-И-50 от 22.01.2007 г. за ограда, не може да се приеме, че е относимо за процесната ограда, тъй като е недопустимо да се издава след като строежът е осъществен. Разрешенията за строеж, при съответните условия, може да се издават само за бъдещ строеж. По делото не са налице и доказателства, че собственикът на строежа е декларирал същия в съответните срокове по § 16, ал. 2 и 3 ПР на ЗУТ, поради което не са налице условията да се приеме, че строежът е търпим, още повече, че същият не е изграден и в съответствие на правилата и нормативите към момента на изграждането му и по сега действуващите правила и нормативи по ЗУТ, след като оградата в по-голямата й част надвишава максималната предвидена височина от 2.20 м. Като се има предвид гореизложеното касае се за установен с констативен акт незаконен строеж, който е неузаконим и нетърпим и подлежи на премахване. Издадената заповед от н-ка на ДНСК е законосъобразна. Като е приел обратното съдът е постановил решението си при неправилно прилагане на материалния закон и същото е необосновано, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. На ДНСК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като е поискано своевременно и дирекцията е представлявана от юрисконсулт, което съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 150 лв за касационната инстанция. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК