Решение № 7442 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Танев, против Решение 4534 от 04.07.2022 г. постановено по адм. дело 5183/2021 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. К. С., в писмен отговор чрез адвокат Юрукова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по искова молба на М. К. С. срещу Национална агенция по приходите (НАП) за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение от страна на ответника в достатъчна степен на задължението му по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на личните данни (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (GDPR). Искът се основава на твърдяното, че в следствие на неправомерно изтичане на лични данни на ищцата от базата данни на НАП същата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба тъй като са станали достъпни вследствие т.нар. хакерска атака , при която от електронните масиви на НАП неправомерно е била изтеглена информация в голям обем, съдържаща множество лични данни на български граждани, съобщение за която е било публикувано от медиите на 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. С Решение 4643/18.08.2020 г., постановено по адм. д. 11304/2019 г. по описа на Административен съд София-град предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Това решение е отменено с Решение 6083/19.05.2021 г., постановено по адм. д. 10509/2020 г. по описа на Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прието е от касационната инстанция, че са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в неизясняване на относимите към спора факти и обстоятелства. При новото разглеждане на делото от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, събрани са посочените такива. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявеният от М. К. С. против Национална агенция за приходите иск за сума в размер на 600 лева, представляваща обезвреда за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 1000 лева предявения иск е отхвърлен. При този резултат на ищцата са присъдени заплатените разноски за държавна такса, а на адвокат Юрукова е присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Със същото решение М. К. С. е осъдена да заплати и разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Решението е обжалвано в частта относно присъденото обезщетение в размер на 600 лева за претърпените неимуществени вреди, като в останалата част, като необжалвано е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно и в съответствие със задължителните указания дадени с отменителното решение на Върховния административен съд е прието от административният съд, че предявеният иск е с правно основание по чл. 82, § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и съответно е определен предметът на доказване. Твърдяното от касационния жалбоподател качество на НАП на административен орган е неточно, доколкото НАП не е колективен административен орган, а администрация, специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания. Тези твърдения обаче са ирелевантни при преценка на отговорността на НАП като администратор на лични данни, съответно и материалноправните предпоставки по чл. 4 ЗОДОВ и чл. 256 АПК са неотносими към конкретния правен спор относно отговорността на агенцията по чл. 82, § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 за допуснати нарушения по чл. 24 и чл. 32 от същия Регламент. Съгласно чл. 24 , § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни трябва да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и взетите от него технически мерки с оглед естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица.