Решение № 165 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2013 г.

Решение № 165 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на М. М. П. [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор, оформен с нотариален кат № 152, том II, рег. № 4286, дело № 322/2004 г. по описа на нотариус с рег. № 362, вписан в Службата по вписвания, сключен на 3.08.2004 г., по силата на който прехвърлителите П. К. М. и Н. С. М. са прехвърлили на приобретателя М. М. П. собствения си недвижим имот, придобит през време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно апартамент № 22, находящ се в жилищна сграда- блок № 322, вх. Б, ет. II, [населено място], [жк], ведно с припадащото се избено помещение, както и 0.968% ид. части от общите части на сградата, до размер на 5/6 ид. части от апартамента. С молбата е представено писмено доказателство: препис от решение по гр. д. № 954/2008 г. на Софийски районен съд, за което молителят твърди, че е от съществено значение за делото. Иска отмяна на влязлото в сила решение, за да се обсъди и вземе предвид сега представеното доказателства. Ответникът по молбата Н. С. М. изразява становище, че молбата е неоснователна, като излага подробни съображения за това. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е допустима. За да се произнесе по основателността й взе предвид следното: С влязло в сила решение, чиято отмяна се иска Върховният касационен съд, III г. о. е приел, че е налице неизпълнение на задължението за гледане и издръжка, поето с договора по отношение на ищеца не е изпълнявано съответно на постигната между страните договореност. Развалил е алеаторния договор до размер на 5/6 ид. ч., в т. ч. за 1/2 ид. ч. от жилището, която ищеца притежава на собствено основание от прекратената със смъртта на съпругата му му СИО върху апартамента плюс наследствената му част от дела в СИО на починалата му съпруга, определена на основание чл. 9, ал. 2, изр. 1, и 2 ЗН. Установено е, че Н. С. М. и П. К. М. са прехвърлили на М. М. П. придобития по време на брака им недвижим имот- апартамент в [населено място], срещу поето от приобретателя задължение за гледане и издръжка. Установено е, че брака между прехвърлителите е сключен на 9.06.1973 г., както и че прехвърлителката П. К. М. е починала на 8.02.2011 г. Молителят е ответник по иска за разваляне на алеаторния договор. При висящността на делото с влязло в сила на 27.03.2010 г. решение по гр. д. № 954/2008 г. на СРС бракът между прехвърлителите- ищци е прекратен. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Обстоятелства по смисъла на посоченото основание за отмяна са факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Те трябва да са нови, което означава да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. В случая решението, с което бракът между прехвърлителите е бил прекратен е от съществено значение за делото по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че бракът между прехвърлителите е прекратен поради развод, с влязло в сила решение, преди смъртта на прехвърлителката е от значение за делото. Наличието му предпоставя несъответствие между приетото с влязлото в сила решение относно размера до който следва да се развали договора и би могло да рефлектира върху този размер. Молителят не е страна в бракоразводния процес. Не е установено този факт да му е бил известен при висящността на делото. Затова, доводът на ответника Н. М., че процесуалния представител на молителя по делото за разваляне на алеаторния договор е бил процесуален представител и на П. М. по бракоразводното дело, т. е. че този факт е бил известен на адвоката, а от там и на молителя е неоснователен. По изложените съображения следва да се приеме, че молбата за отмяна е основателна. Влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото върнато на касационния съд за ново разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.