Решение № 2134 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2017 г.
ВАСIII отделение14.02.2019 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6188 от 1.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1010 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА А. Ковачка да заплати на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА съдебни разноски в размер на 100 лв за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2134 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Ковачка от [населено място] против решение № 6188 1.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1010 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град. Касаторът релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно приложил чл. 24 и чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обяваване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Закона, ЗДРДОПБГДСРБНА/. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила са обсъдени неприети по делото доказателства, а оспорването на всички приложени по делото документи е прието за неоснователно. Изтъква, че съдът неправилно приел за ирелевантна датата на вербовката и игнорирал обстоятелството, че към тази дата А. Ковачка се е намирала в болница поради операция. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на А. Ковачка против Решение № 2-791 от 6.12.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е установена и обявена нейната принадлежност към органите на Държавна сигурност. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и според процесуалните правила, което налага извод за неговата законосъобразност. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА проверката за принадлежност към органите по чл. 1 е задължителна за лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. В качеството си на Главен редактор на БНР от 9.12.2013 г., жалбоподателката подлежи на задължителната проверка по реда на ЗДРДОПБГДСРСБНА, тъй като по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА заемната от нея длъжност е публична. Съгласно чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) за щатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения; 2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) за нещатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения; 3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Съгласно параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона, "Секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Приложените писмени документи, изброени в решението на Комисията, безспорно са носители на информация и отговарят на определението предвидено в § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което Комисията следва да се съобрази с наличните факти и обстоятелства, тъй като упражнява правомощията си в условия на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за Комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Решението на административния орган не нарушава материалния закон, защото чл. 25, т. 3 от Закона съдържа примерно изброяване на документите, с които се установява принадлежността, сред които не са само собственоръчно подписани документи, но и документи, изготвени едностранно от органите на Държавна сигурност. Представени са копие от регистрационен дневник, картон образец № 4, регистрационна бланка, искания обр. 1 и обр. 2, искания за справки, предложение за вербовка, рапорт за извършена вербовка, мнения и писма. Правилно АССГ е приел за недоказано оспорването на представените към досието на касатора доказателства. Видно е от тях, че процесът на вербовката на А. Ковачка е продължил повече от половин година. Данните от рапорта сочат, че с нея е установен контакт още през м. януари 1988 г., че тя сама е определила псевдонима си и че е приела сътрудничеството с желание. Касационните оплаквания са свързани с твърдението за заболяване и престой в болница към датата на вербовката. Тези доводи са обсъдени от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че с тях не се оборва доказателствената тежест на представените документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона. От една страна, данните от приложения по делото документ, съдържащ медицинска информация и подписан от двама лекари, е за лапароскопска операция, извършена на 14.12.1989 г., като на същия ден А. Ковачка е изписана от болницата, без данни за определен амбулаторен или домашен режим. Това не изключва възможността вербовката да е извършена преди операцията. От друга страна, дейността на Комисията е ограничена само до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, от където и следва, че липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дадена дейност. Или казано по друг начин - при действащия закон КРДОПБГДСРСБНА е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона при установена регистрация, каквато е налице в случая. В този смисъл е и константната практика на Върховния адмиинстративен съд. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер от 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд