Решение № 14975 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2019 г.

Решение № 14975 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. Тущева, с постоянен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, против решение № 444 от 27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1298 по описа за 2018 г. на Административен съд София - област. С решението съдът е отхвърлил жалбата на К. Тущева против акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци (АУПОВ) № АУ427 от 27.04.2016 г., издаден от главен инспектор в "МДТ" при община Самоков, потвърден с отговор изх. № МДТМ-105 от 1.06.2016 г. на началник отдел "МДТ" при община Самоков, с който на К. Тущева, в качеството ? на собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в частта му досежно третия компонент по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, в размер на 2 119,49 лева, ведно с лихви в размер на 630 лева. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че АУПОВ в тази си част е незаконосъобразен, тъй като общината не е успяла да докаже, че фактически е извършила услугата сметосъбиране и сметоизвозване през годините. Оспорва се изводът на решаващия съд, че фактическото предоставяне на процесните услуги се доказва от представените договори, сключени между община Самоков и "Бекастрой" ЕАД - изпълнител, на когото е възложено посредством тези договори да извършва сметосъбирането и сметоизвозването, тъй като според касатора тези документи не доказват по несъмнен начин фактическото събиране и извозване на битови отпадъци. Искането от съда е да отмени оспореното решение. Ответникът по касация – началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Самоков, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор, чрез процесуален представител, и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че със събраните по делото доказателства е установено реалното предоставяне на услугата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящото касационно производство е второ поред. Първоначално, предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - област по жалба на К. Тущева е АУПОВ № АУ427/27.04.2016 г., с който в качеството на собственик на недвижим имот в [населено място], [улица], УПИ с площ 4 245 кв.м. и находящите се в него промишлени сгради с РЗП 902 кв.м. и 722 кв.м., по декларация по чл. 14 ЗМДТ с № ДК142560/3.11.2015 г., са установени задължения за ТБО за периодите 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 3 248,77 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 976,02 лв. С решение № 616/4.06.2018 г., постановено по адм. дело № 549/2016 г. по описа на Административен съд София - област, обжалваният акт е отменен за сумата 2 342,20 лв. и съответните лихви, а жалбата срещу него в останалата част за сумата 1380,71 лв. и съответните лихви е отхвърлена. Предмет на отхвърлената част на жалбата са установените размери на задължението за ТБО по отношение два от компонентите по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за всяка от процесните години. В тази си част решението на административния съд като необжалвано е влязло в сила. С решение № 16229/27.12.2018 г. по адм. дело № 8893/2018 г. състав на ВАС, осмо отделение, е отменил постановеното от Административен съд София - област решение в частта, с която е отменен частично АУПОВ, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания при новото разглеждане съдът да изложи мотиви и да обсъди всички релевантни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изведе правни изводи относно фактическото предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имота, за всеки от периодите, визирани в АУПОВ. При новото разглеждане на делото в развилото се по реда на чл. 226 от АПК производство, съставът на Административен съд София - област е постановил оспореното решение № 444/27.03.2019 г. по адм. дело № 1298/2018 г. по описа на съда, с което е отхвърлил жалбата на К. Тущева срещу АУПОВ в частта относно установените задължения за ТБО за периода 2010 г. - 2015 г. досежно третия компонент по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, в качеството на собственик на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица]. За да постанови този резултат съдът е приел за установено следното: Процесният имот се води в район "Рилски лен" – наименованието е дадено от находящото се на този адрес предприятие "Рилски лен", като на посочения адрес [улица] има много имоти, притежаващи същия административен адрес. От заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза съдът е констатирал, че имотът се намира на [улица]и друга уличка, през която е оградата на "Рилски лен" и реално имотът граничи с двора на предприятието. Позовавайки се на представения договор от 2.03.2010 г. между община Самоков и "Бекастрой" ЕАД, както и на заповедите на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, в които да се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и честотата на сметоизвозването и броя на използваните съдове за сметосъбиране на битови отпадъци, съдът е стигнал до извод, че имотът на Тущева попада в границите на района, определен от кмета на общината, в който се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, следователно - налице са правните предпоставки за предоставяне на горната услуга. Въз основа на събраните писмените и гласни доказателства по делото първоинстанционният съд е приел за доказано реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Досежно конкретния размер на задължението, съставът на АССО се е позовал на чл. 66 от ЗМДТ, според който таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет като е обсъдил приложимите за процесните години решения на Общински съвет Самоков, видно от които размерът на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти на физически лица в гр. Самоков е 1, 3 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Позовавайки се на установените факти съдът е приел, че след като е налице реално престиране на услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота, то АУПОВ за ТБО № АУ 427 от 27.04.2016 г., с който са установени задължения за ТБО за периода 2010 г. - 2015 г. в частта му досежно третия компонент по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ за сметосъбиране и сметоизвозване е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон. При новото разглеждане на делото съдебният състав е взел предвид указанията, дадени в мотивите на решение № 16229/27.12.2018 г. по адм. д. № 8893/2018 г. на ВАС, обсъждайки всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото като спрямо тях първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Неоснователно е възражението на касатора, че по делото липсват доказателства за това, че община Самоков действително е предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване за имота. За процесния период са издадени заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени районите на територията на община Самоков, включени в организирано поддържане на чистотата, и е безспорно установено, че имотът на Тущева попада в границите на район, определен от кмета на общината, в който ще се извършва услугата. В касационната жалба са изложени доводи, че въпреки обстоятелството, че през имота са преминавали по график сметосъбиращи машини, то фактически услугата не била предоставяна, тъй като нямало преки доказателства, че отпадъците били реално натоварени и извозени от служителите на сметосъбиращата фирма - изпълнител. Тези доводи не са подкрепени с доказателства, поради което правилно са преценени от решаващия състав като неоснователни. В съответствие с доказателствата съдът е установил, че процесният имот се намира в границите на гр. Самоков, за което населено място общината предоставя тази услуга, както и че през процесните периоди услугата е била реално извършвана в района на предприятието "Рилски лен", поради което правилен се явява и изводът на съда, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е определена законосъобразно по основание и размер. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на община Самоков – юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 422 лв. (четиристотин двадесет и два лева), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,