Решение № 11676 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Секретаря на район Витоша , Столична община, чрез процесуален представител юрк.Методиева, срещу Решение 757 от 02.02.2024 г., постановено по адм.д. 10323/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е обявено за нищожно негово писмо с изх. РВТ23-ГР94-3605/1/13.10.2023 г., с което е отказано на А. Л. М. да бъде адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес в обект Ателие, находящ се в гр.София, [улица], и преписката е върната на Кмета на район Витоша , Столична община за ново произнасяне по подаденото от А. Л. М. заявление вх. РВТ23-ГР94-3605/28.09.2023 г. съобразно дадените в съдебния акт указания. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда за несъответствие на оспореното писмо с материалния закон, като съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 89, ал.1 и ал.2 от Закона за гражданската регистрация, но не е съобразил и разпоредбата на чл. 89, ал. 3 от същия. Посочва, че определяйки обекта, на чийто адрес е поискана адресната регистрация, като жилищен, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон и е обезсмислил прилагането на ЗУТ. Твърди, че неправилно съдът е счел и че писмото е издадено при липса на материална компетентност, като не е съобразил разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т .4 във вр. с т. 6 и т. 7 и чл. 43 от Закона за местно самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/, както и че на секретаря на района са делегирани правомощия на основание Заповед СОА23-РД09-2467/14.11.2023 г. на Кмета на Столична община. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на А. Л. М. срещу оспореното писмо. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение и за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - А. Л. М., чрез процесуалния си представител адв. Тодорова, в писмен отговор и чрез преупълномощения адв. Кирянов в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, при извършената служебно проверка на решението по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е писмо, с изх. РВТ23-ГР94-3605/1/13.10.2023 г. на Секретаря на район Витоша , Столична община, с което на А. Л. М. е отказано да бъде адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес в обект Ателие, находящ се в гр.София, [улица] негова собственост. Съдът е приел, че оспореното писмо обективира отказ за извършване на административна услуга адресна регистрация на заявителя и е годен за оспорване административен акт. Счел е, че същото е издадено от некомпетентен орган, тъй като по делото, въпреки указанията на съда, не са представени доказателства за предоставяне на правомощия от страна на кмета на Столична община, район Витоша компетентния орган, съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗГР. В заключение е посочил, че като е излязъл извън материалната си компетентност, Секретарят на район Витоша , Столична община е постановил нищожен административен акт. Изложил е подробни съображения и относно несъответствието на оспорения отказ с материалния закон, като е отбелязал, че в закона /чл.89, ал.1 и ал. 2 от ЗГР/ няма изрично изискване адресната регистрация да се извършва само в обект-жилище. По изложените съображения постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя изводите на АССГ, че оспореното писмо е годен за оспорване административен акт, към които препраща с оглед правомощията си по чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съобразявайки разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗГР, съгласно която адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица и липсата на доказателства за възлагане на тези правомощия на Секретаря на Столична община, район Витоша, първоинстанционният съд правилно е приел, че последният е постановил нищожен отказ да извърши исканата от М. административна услуга, а именно да бъде адресно регистриран на посочения от него адрес. Изложените от касатора съображения в касационната жалба не променят този извод. Следва да се посочи, че ЗГР е специален по отношение на ЗМСМА и нормата на чл. 43, ал. 3, т. 3 от ЗМСМА дава на секретаря на общината технически правомощия да организира и координира звената за гражданска регистрация в общината, но не създава пряко властнически правомощия на това лице, без надлежно делегиране от Кмета на общината, района или кметството, да извършва адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес. Визираната в касационната жалба и непредставена по делото Заповед СОА23-РД09-2467/14.11.2023 г. на Кмета на Столична община за делегиране на правомощия на секретаря на района, като издадена след датата на оспореното писмо, се явява неотносима за валидността му. Липсата на материална компетентност на административния орган винаги води до нищожност на акта. Като издадено от некомпетентен орган, оспореното писмо се явява невалиден акт, който законосъобразно е обявен от съда за нищожен. Когато е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК, не следва да се обсъждат останалите основания за оспорване, предвидени в разпоредбата. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, на обема на предоставената адвокатска защита /изготвен писмен отговор и участие в съдебно заседание/ и на нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се явява прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение