Решение № 4132 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2016 г.

Решение № 4132 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) срещу решение № 72 от 23.06.2016 г., постановено по административно дело № 75/2016 г. от Административен съд Я., с което е отменена негова заповед № УРИ- 3282з-895/23.03.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Г. Р. В. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на предоставената му от закона компетентност. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора по същество като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразни изводи. Въз основа на тях правилно е прието, че в случая същата е постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила за издаването й по чл. 206, ал. 2 ЗМВР изразени в налагане на наказанието без да са обсъдени и съобразени обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на обжалваната заповед се установява, че макар формално в същата да е посочено, че са оценени събраните доказателства, обстоятелствата при които същото е извършено нарушението и е оценено цялостното поведение на служителя доколкото липсват конкретни мотиви за това заповедта е постановена в нарушение на посочената законова разпоредба. Правилен е и изводът, че в случая в заповедта са описани две отделни нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1 - неупражняване на контрол над подчинени (т. 6) и неизпълнение на служебни задължения или на заповеди (т. 11), за всяко от които се предвижда наказание порицание, като съгласно ал. 2 това наказание може да бъде определено за срок от шест месеца до една година. В случая наложеното наказание е определено в минималния, предвиден в закона срок от шест месеца, но липсват аргументи и позоваване на разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР по който ред се определя едно общо наказание при извършване едновременно на две нарушения, за които се предвижда един и същи вид наказание. При съобразяване на забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция по чл. 220 АПК само за пълнота на изложението следва да бъде посочен и факта, че дисциплинарната отговорност на В. е ангажирана за това, че за времето от 15.09.2015 г. до 12.02.2016 г. в гр. Е. не е изпълнил разпореденото в заповед УРИ 4070з1372/11.09.2015 г. на Директора на РДГП - Е. за организация и провеждане на сезонно- техническо оборудване на автомобилната техника в дирекцията за експлоатация при есенно- зимни условия, като крайният срок за изпълнение на заповедта е 13.11.2015 г. При това за времето от 15.09.2015 г. до 13.11.2015 г. липсва фактическо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за неизпълнение на заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Главна дирекция "Гранична полиция" следва да бъде осъдена да заплати на Г. Р. В. направените деловодни разноски в размер на 500 лева, представляващи хонорар за един адвокат в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение