Решение № 9755 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2012 г.

Решение № 9755 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Армстюнинг - Стоян Георгиев" против решение № 520 от 6.02.2012 г. по адм. дело № 9665/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на 03 Районно управление "Полиция" при СДВР, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на ЕТ "Армстюнинг - Стоян Георгиев" против изричен отказ, обективиран в писмо рег. № к-1382/11.07.2011 г. на началника на 03 РУП при СДВР. По делото са установени следните фактически обстоятелства: Производството пред административния орган е започнало по искане вх. № К-1382/9.06.2011 г. на едноличния търговец за издаване на разрешение за ремонт на огнестрелни оръжия. Към искането са приложени изискуемите по закон документи, в т. ч. разрешение за строеж № 25/01.11.2006 г. на името на Милка Георгиева Миланова (наемодател на търговеца по сключен договор за наем от 27.09.2006 г.), издадено от главния архитект на Столична община, район "Илинден" за преустройство и смяна на предназначението на съществуващ магазин в магазин 1 - за оръжие, боеприпаси и оръжейна работилница и магазин за промишлени стоки - авточасти и удостоверение № 1/30.01.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строежа, издадено на основание чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията от главния архитект на Столична община, район "Илинден". С оспореното писмо рег. № к-1382/11.07.2011 г. началникът на 03 РУП при СДВР е уведомил жалбоподателя, че към искането не е представен изискуемия документ по чл. 135, т. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 2 вр. чл. 134, ал. 1 от ЗОБВВПИ - разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на ЗУТ. В писмото е посочено, че приложеното към искането удостоверение № 1/30.01.2007 г. е нищожно - издадено от орган, който е нямал право на това, т. к. съгласно чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "б" от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, обектите, свързани с търговия или ремонт на огнестрелни оръжия са първа категория строежи и съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ подлежат на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК по реда на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България чрез издаване на разрешение за ползване. На основание чл. 136, ал. 2 от ЗОБВВПИ органът е дал на търговеца едномесечен срок от получаване на писмото да отстрани непълнотите в приложените документи по чл. 135, т. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 134, ал. 1 от ЗОБВВПИ. На основание чл. 136, ал. 4 от ЗОБВВПИ е посочил, че ако в определения срок непълнотите не бъдат отстранени, то производството по издаване на исканото разрешение ще бъде прекратено. По повод предходно искане от търговеца за издаване на разрешение по чл. 133, ал. 1 от ЗОБВВПИ е изискано становище от ДНСК, което е приложено към преписката. В това становище изх. № СТ-2295-06-219/03.09.2010 г. се сочи, че съгласно чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "б" от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, магазини за взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са първа категория строежи и съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ подлежат на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК по реда на Наредба № 2/2003 г. Жалбоподателят е оспорил писмото по административен ред пред началника на СДВР с жалба от 5.08.2011 г. С писмо рег. № 40977/21.09.2011 г. директорът на СДВР е уведомил търговеца, че е извършена проверка, която потвърждава констатациите в писмото на началника на 03 РУП, на основание чл. 136, ал. 3 от ЗОБВВПИ производството по издаване на исканото разрешение следва да бъде прекратено и съгласно чл. 136, ал. 4 от ЗОБВВПИ съответно да се откаже издаването на разрешението. Съдът, като е обсъдил изложените факти и приложимата нормативна уредба, е приел, че административният орган правилно не е приел удостоверение № 1/30.01.2007 г. като доказателство, отговарящо на изискванията на чл. 17 от ЗОБВВПИ. Изложил е съображения, че в обсъждания случай е налице смяна на предназначението на съществуващ магазин в първа категория строеж по см. на чл. 137, т. 1, б. "г" и въвеждането в експлоатация следва да бъде извършено по реда на чл. 177, ал. 2 от органите на ДНСК в изпълнение на нарочно приета от министъра на МРРБ наредба. Съдът е приел, че едва когато е налице такова разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация, последващи ремонтни дейност и преустройства на помещения/сгради ще могат да се категоризират като четвърта категория, т. е. необходимо е първо един обект да бъде категоризиран като първа, втора или трета категория по съответния в закона ред. При тези съображения е счел, че отказът, обективиран в оспореното писмо е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Редът и условията за извършване на ремонтни дейности на оръжията и боеприпасите за тях са разписани в чл. 133 и сл. от ЗОБВВПИ. Ремонтни дейности по чл. 132 могат да извършват освен лицата, получили разрешение за производство по реда на глава втора, и физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, които са получили разрешение за ремонтни дейности, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт. За получаване на разрешение за ремонтни дейности лицата по чл. 133, ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, заявление по образец, придружено от документите, изброени в чл. 135, т. 1 - 8 ЗОБВВПИ. В чл. 136, ал. 1 - 5 от ЗОБВВПИ е уредена процедурата по издаване на разрешение за ремонтни дейности: При постъпване на заявлението и документацията по чл. 135 ГДОП на МВР, съответно РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обекта за ремонт - ал. 1. При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДОП на МВР, съответно РУ на МВР, уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече - ал. 2. Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява - ал. 3. Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението - ал. 4. Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на АПК - ал. 5. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, решаващият съд неправилно е приел, че оспореното писмо обективира отказ да се издаде исканото разрешение по чл. 133 ЗОБВВПИ. Видно от съдържанието на същото е, че има характер на уведомление по чл. 136, ал. 3 от ЗОБВВПИ до търговеца за отстраняване на непълноти или несъответствия в представените документи и срок, в който да се изпълнят дадените указания, с предупреждение, че в противен случай производството ще се прекрати. По своята същност писмото по чл. 136, ал. 3 от ЗОБВВПИ е акт от категорията по чл. 21, ал. 5 от АПК - съставлява част от процедурата по преценка на редовността и основателността на искането за издаване на разрешение за извършване на ремонтни дейности. Поради това то не подлежи на самостоятелно оспорване пред съда. Едва след изтичане на срока за отстраняване на констатираните нередовности административният орган в зависимост от данните по преписката следва да издаде акт, с който да прекрати производството, ако заявителят не е изпълнил указанията или да пристъпи към преценка по същество на същото, която да приключи с издаването на исканото разрешение или отказ да се разреши извършването на ремонтни дейности по чл. 132, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Актът, с който се прекратява производството или отказът за извършване на ремонтна дейност по чл. 132, ал. 1 ЗОБВВПИ на административния орган имат неблагоприятен ефект в правната сфера на адресата и подлежат на контрол за законосъобразност по съответния процесуален ред в АПК. Поради това, че процедурата не е приключила с окончателен акт, подадената жалба срещу оспореното писмо е недопустима - липсва административен акт, който да бъде предмет на проверка за законосъобразност от съда и съответно липсва интерес от търсената съдебна защита. Съдът като се е произнесъл по недопустима жалба е постановил недопустим съдебен акт, който следва да обезсили. С оглед наличието на неприключило производство по чл. 136 от ЗОБВВПИ, административната преписка следва да се върне на административния орган, който след преценка на събраните доказателства да се произнесе със съответния административен акт по искането на жалбоподателя. В рамките на предоставените му правомощия административният орган следва да прецени дали са изпълнени указанията, дадени с писмо рег. № к-1382/11.07.2011 г., т. е. попълнена ли преписката с необходимите документи според изискванията по чл. 135, т. 1 - 8 от ЗОБВВПИ и при положителен отговор да издаде или откаже исканото разрешение за извършване на ремонтни дейности. При решаването на релевантните за спора въпроси относно редовността и основателността на искането административният орган следва да прецени действащата нормативна уредба относно вида категория на строежа (същата е била актуална и към момента на изпращане на уведомителното писмо). Изложените пред касационната инстанция доводи от касатора във връзка с приложението на чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "б" само по отношение на строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества, за производство и съхраняване на взривни вещества, боеприпаси за оръжия в количество, равно или по-голямо от 100 кг, изчислено като барутно съдържание, и пиротехнически изделия в количества, по-големи от 20 кг чиста пиротехническа смес, съпоставянето и позоваването на текста на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. не подлежат на обсъждане в настоящото производство, но следва да бъдат преценени от административния орган, т. к. са релевантни за решаването на спорните въпроси по искането му. В тази насока не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд относно възможността на административния орган да извършва инцидентен контрол спрямо административни актове, издадени от други административни органи и се произнася по тяхната действителност и законосъобразност. В пределите на правомощията си органът следва да провери попълнена ли е документацията с изискуемите документи и реши кои от тях ще цени и кои не и в зависимост от тази преценка да упражни правата си по чл. 136, ал. 3 или по чл. 136, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,