Решение № 11829 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6843/2012 г.

Решение № 11829 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6843/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Неджми Халил Юзеир от гр. Пловдив против решение № 273/10.02.12 г. по адм. д. № 2323/11 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Южен централен район, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Грозданов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответниците Мария Костова Сребрева и Сребрю Танев Сребрев в писмени отговори на касационната жалба поддържат доводи за нейната неоснователност, молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮЦР-397 от 17.06.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Южен централен район е наредил да се премахне "Едноетажна сграда - склад за материали", построена от оспорващия Юзеир в УПИ V-1603, кв. 17 по плана на кв. "Христо Ботев - север" - Пловдив без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Решаващият съд е приел, след обсъждане доказателствата по делото, вкл. приетото при спазване правилата на чл. 195 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, че строежът е незаконен, като изграден при отменен инвестиционен проект и разрешение за строеж, а приложеният на л. 16 акт за узаконяване касае друг находящ се в имота строеж. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон е неоснователна. Касационният довод за неправилност на решението, обоснован с твърдение, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, е неоснователен. Оплакването е правено и в първоинстанционното производство, във връзка с което съдът е изложил обосновани и в унисон със закона мотиви. Същите се възприемат изцяло с категоричното становище, трайно наложено в съдебната практика, че сроковете за приключване на административното производство /чл. 57 АПК/ са инструктивни, а не преклузивни. Противно на твърдението в касационната жалба, представеният по делото акт за узаконяване е обсъден в съвкупност с останалите доказателства по делото и обосновано е прието, че този акт касае друг строеж в имота, а не процесния. Въпросът е изяснен при изготвяне на съдебно-техническата експертиза, която е категорична, че този акт за узаконяване е за постройката, показана в оранжево на приложение № 1 към писменото заключение. На това приложение постройката, предмет на процесната заповед е показана в червено и безспорно не е идентична с узаконената. Така изготвеното заключение при доклада на в. л. Калчева в с. з. на 22.11.11 г. е оспорено формално, без посочване на допълнителни факти или искане за нови доказателства. Ето защо, като се е позовал на констатациите и заключенията на експерта, съдът не е нарушил съдопроизводствените правила, а възприетите от него правни изводи са обосновани и законосъобразни. Изложеното определя решението като правилно, постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенциите на отв. Сребрева и отв. Сребрев за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явяват основателни. Следва да бъдат уважени като в тяхна полза се присъдят сумите, съответно 350 лв. за първата и 300 лв. за втория, заплатен адвокатски хонорар по договори за правна защита и съдействие, приложени на л. 12 и л. 15, платими от касатора Юзеир. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,