Решение № 11559 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2010 г.

Решение № 11559 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виржиния Филипова Георгиева от с. Старо село, община Тутракан, Силистренска област, срещу решение № 13 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 174/2009 г. на Административен съд - гр. Разград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Вирджиния Филипова Георгиева срещу решение № 56/13.11.2009г на на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в Разград, с което е потвърдено разпореждане № 31/14.10.2009 г. на началник отдел "КПК", с което станалата злополука с Гани Димитров Георгиев не е приета за трудова. За да постанови този резултат административният съд е приел, че към датата на причинената на Георгиев смърт същият не е имал качеството на осигурено лице, поради което декларираната от съпругата му злополука не може да бъде определена като трудова. Касационният жалбоподател е оспорил този извод на административния съд с довод за необоснованост. Според него по делото били "събрани категорични доказателства, че на датата на събитието - 3.11.2008 г." съпругът й Гани Димитров Георгиев бил на работа и е изпълнявал задълженията си, но работодателят все още не бил изготвил трудов договор. Този довод е неоснователен. От фактическа страна е несъмнено, че смъртта, причинена на съпруга на жалбоподателката на х.хх.хххх г., е в каузална връзка с изпълняваната от него работа. Същественият въпрос е по силата на какъв договор той е извършвал тази работа - по силата на трудов договор или по силата на граждански договор, т. е. дали е бил задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като работник, нает на работа за повече от пет работни дни или по чл. 4, ал. 2 КСО като работник, нает на работа за не повече от 5 работни дни или пък на тази дата е бил самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3 КСО (напр. като полагащ труд без трудово правоотношение). При липсата на доказателства за съществуващо на 3.11.2008 г. трудово правоотношение - независимо дали за не повече от пет работни дни или за повече от пет работни дни - изводът е само един и той е този, който е направен от административния съд: на 3.11.2008 г. Гани Димитров Георгиев не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО и поради това не е осигурен за трудова злополука. Твърдението, което се поддържа в хода на цялото съдебно производство, вкл. и сега с касационната жалба, че съпругът на жалбоподателката е предоставял работната си сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ при обещание да бъде сключен трудов договор, следва да бъде съдебно установено или чрез иск по чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за установяване на съществуващо на 3.11.2008 г. трудово правоотношение, или чрез постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ. Административният съд не може инцидентно да установи наличието на трудово правоотношение, защото исковете по чл. 357, ал. 1 КТ не са му подсъдни и се разглеждат по друг процесуален ред, а издаването на постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ е от компетентността на Инспекцията по труда. За касатора не съществува пречка след установяване на съществуването на трудово правоотношение по съдебен ред /чл. 357, ал. 1 от КТ/ или административен ред /чл. 405а, ал. 2 от КТ/ да поиска на основание чл. 99 от АПК възобновяване на административното производство по чл. 60 от КСО и издаване на разпореждане за приемане на злополуката като трудова. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на спора неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направени пред настоящата инстанция разноски. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,