Решение № 7399 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2009 г.

Решение № 7399 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Гайт Фадел Джаду - гражданин на Ирак, срещу решение № 14126 от 18.12.2008 г. по адм. д. № 7598/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, както и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Моли, да се отмени обжалваното решение и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Ответникът - Държавна агенция за бежанците, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решение № 14126 от 18.12.2008 г. по адм. д. № 7598/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Гайт Фадел Джаду - гражданин на Ирак срещу решение № 217 от 10.05.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По критериите на този текст и обсъдените доказателства, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не може да се приеме, че той изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Освен това съдът е приел, че не са налице и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, поради това, че представената бежанска история за обстановката в Ирак не може да обоснове наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват данни за реална опасност спрямо живота и личността на жалбоподателя. Обжалваното решение е неправилно. Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут, е в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европа от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съдът, както и административният орган, не са изследвали предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е отказано предоставяне на статут при общо формулиране на липса на основание. Освен това, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Касаторът Гайт Фадел Джаду - гражданин на Ирак е роден в гр. Багдат. От 01.02.2007 г. е бил назначен на работа като инженер в американска фирма в гр. Бакуба. След шест месеца си взел отпуск и се върнал при роднините си в гр. Багдат, където в началото на м. август 2007. бил отвлечен, държан и измъчван от похитители повече от 25 дни. Похитителите се свързали със семейството му и срещу откуп от 5000 щатски долара бил освободен. Напуснал страната си по произход със самолет с полет до Истанбул. В България е преминал нелегално през м. октомври 2007 г. Като мотив за напускане на страната по произход е посочил нестабилното положение и страха за живота си, вследствие отвличането му и изтезаването, както и убийството на брат му на улицата в гр. Багдат. Съобразно приложената справка - гр. Багдат е в зона с трайно повишено вътрешно напрежение и безредици. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с мотив, че е доказал конкретна заплаха за живота и личността му и че не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ . Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и по същество се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - първа колегия,