Решение № 1629 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 191 от 08.01.2024г., постановено по адм.д. 285/2023г. от Административен съд-Бургас/АС-Бургас/, с което по жалба на Д. Н. Т. е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2018г., с изх.02-020-6500/4649 от 27.04.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, като преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. С оспореното УП е отказано подпомагане на земеделския производител( ЗП) Т. по Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК) в размер на 15841.44 лева, по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3) в размер на 6732 лева, и на ЗП е наложена за бъдещ период по ДПЖСК в размер на 7113.98лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответниците С. Д. А. и Н. Д. Т. в качеството им на наследници на починалия на 17.08.2024г. Д. Н. Т., чрез процесуален представител оспорват касационната жалба и молят за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излагат в писмена молба. Претендират разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Бургас е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма. Съдът е счел, че мотиви за издаване на акта се съдържат в представеното към административната преписка Становище от 02.02.2023г. на зам. ИД на ДФЗ, и могат да се извлекат от документите, предхождащи издаването на оспореното УП, като съдът е намерил, че приложеното по делото становище не дава пълна яснота за това кои са фактическите и правни основания за намаляване на субсидията по ПНДЖ 3 и ДПЖСК. По отношение отказът за подпомагане по ПНДЖ 3 съдът е приел, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е нямал задължението да поддържа отглеждане на най-малко 80% от заявените животни, поради което не е налице основание за отказ от оторизиране на заявените по тази схема суми за подпомагане. По отношение отказът за подпомагане по ДПЖСК съдът е приел, че 80-дневния срок за отглеждане на животните по чл.23, ал.3 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания ( в приложимата редакция) е изтекъл на 03.08.2018г., а проверката от ДФЗ е извършена на 02.11.2018г.-90 дни след изтичане на 80-дневния срок, т.е. към момента на извършване на проверката жалбоподателя не е имал задължението да продължава отглеждането на заявените овце-майки и/или кози майки. В обобщение съдът е приел, че проверките от ДФЗ са извършени след изтичане на крайните срокове за отглеждане на изискуемия брой животни, с оглед на което фактическото основание не може да послужи като основание за да бъде отказана (неоторизирана) исканата сума по подаденото заявление за подпомагане. Решението, макар съдържащо противоречиви мотиви е правилно като краен резултат. Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но противно на възприетото от първостепенния съд е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК административният акт да съдържа фактически основания за издаването му. От изложеното в Таблица 1 (оторизирани суми) в Уведомително писмо с изх.02-020-6500/4649 от 27.04.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА и поясненията под нея не се установяват причините (фактическите основания), поради която е извършено намаление на исканите суми по ДПЖСК и ПНДЖ 3, съответно не са обосновани фактически наложените санкции за бъдещ период по ДПЖСК в посочения размер от 7113.98лв. За да откаже финансово подпомагане в искания от ЗП размер и намаленията на поисканите суми по конкретно заявените схеми (предвид поясненията към Таблица 1 от УП, относно колона намаления) АО е посочил три различни хипотези, от прочита на които във вр. с доказателствата по делото може да се приеме за относима тази свързана с данни, получени след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане, и след извършени проверки на място. В оспореното УП обаче не са налични данните, получени в резултат на извършените административни проверки - заявен и установен животновъден обект от ЗП, брой заявени и установени животни по схемите, заявени за подпомагане животни ( овце, кози) със съответната идентификация на животните в относимите времеви моменти, документите свързани с основанията за извършени проверки на място (заповеди или друго), документите, обективиращи резултатите от извършените проверки- доклади за проверки на място, контролни листи и такива свързани с права на ЗП обяснения, декларации, медицински документи, както и други, свързани с извършените проверки и с изискванията за подпомагане в приложимите материалноправни норми. Не става ясно установени ли са от АО нередности, в какво се изразяват нередностите и в резултат кои материалноправни норми на относимите към завените за подпомагане схеми за директни плащания и такива за преходна национална помощ, а именно Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания ( в приложимата редакция) са нарушени и съответно какво е правното основание за извършените от АО намаления в посочения в УП размер със съответната обосновка относно размера на сумите, отразени в оспореното УП. Относно заявената за подпомагане схема ДПЖСК не се установява основанието за извършената редукция, отразена в колона 4 към таблица 1 на УП, предвид пояснението към колона 4, според което е налице неспазване изискванията за управление- няма данни кои точно изисквания за управление не са спазени от ЗП и съответно кое е материалноправното основание на извършената редукция в посочения от АО размер, включително начина на формирането му. От изложеното е видно, че в УП липсват конкретни съображения /мотиви/, обосноваващи възприетите от АО намаления по ДПЖСК и ПНДЖ 3, извършената редукция и наложената санкция за бъдещ период по ДПЖСК както по принцип така и свързани с приложимите материалноправни норми, а мотиви в конкретния казус не се извличат от документи, част от административната преписка по издаване на акта. В чл.10б, ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Неправилно АС-Бургас е приел, че мотиви по см. на чл.59, ал.2, т.4 АПК могат да се съдържат в представеното по делото пред първоинстанционния съд, но издадено след депозиране на жалбата в административния съд писмено становище с изх. 02-020-6500/4649#2 от 02.02.2023г.. Излагането на мотиви в подобен документ е недопустимо, защото становището не е допълващ акт по см. на ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК. В този смисъл съжденията на съда за факти, касаещи материалната законосъобразност на оспорения акт не са били необходими предвид съдържанието на оспорения АА, тъй като изясняването на въпросите относно броя заявени животни и задължението на жалбоподателя да поддържа за определен срок процент от заявените животни по ДПЖСК и ПНДЖ 3, касае доказателствени факти, които следва да се съдържат в мотивите на АА за да могат да се съпоставят с тези, установени и възприети от първоинстанционния съд, но в случая както се отбеляза по-горе, в акта липсват релевантните за спора данни, а страната не може да ползват изложеното в становището на АО, подадено след оспорване на акта по съдебен ред като доказателствено средство за мотивиране или допълване на мотивите в акта. Съобразно изложеното правилен е крайният изводът на първостепенния съд за отмяна на оспорения акт, но с коригиращия мотив, че отмяната се налага поради допуснато от АО нарушение на изискването за форма- липса на изложени фактически и правни основания за издаването му. АС-Бургас е следвало да отмени УП само на това основание, като върне преписката на АО за издаване мотивиран акт по заявлението на ЗП за кампания 2018г., а не да прави опит за проверка материалната законосъобразност на оспорения акт при липса на относимите към тази проверка данни в административната преписка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК, с необходимото уточнение, че след връщане административната преписка на АО, същия трябва да издаде мотивиран акт по общо заявление за подпомагане УИН02/310518/27579 от 16.04.2018г., УРН243923, на ЗП Д. Н. Т., при съобразяване на факта, свързан със настъпилата смърт на земеделския производител в хода на съдебното производство. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответниците по касация за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1080 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024г. с адвокатско дружество Радулов, Петров, Димитров&Козарев, като възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба, а процесното възнаграждение е към предвидения в наредбата минимум. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,