Решение № 262 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2018 г.

Решение № 262 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Първанов- инспектор "ПНП ППС" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ("ОДПГ") ЕООД гр. Велико Търново, чрез адв. Гавраилова срещу решение № 167 от 16.04.2018 г. по адм. дело № 1021/2017 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон във връзка с доказателствата за делегиране на правомощия, се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването и алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Д. Димитров, чрез адв. Енчева, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е прогласена нищожността на приложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", обективирана в Констативен протокол № 3648/13.12.2017 г. От фактическа страна е прието, че на 13.12.2017 г. в 12, 29 часа е създадена организация за натоварване на специализиран автомобил на лек автомобил, марка "Фиат" с ДК [рег. номер на МПС], паркиран при наличие на неподвижен знак В - 27 с допълнителна табела Т - 17. В констативния протокол е изрично визирано основанието на издаване по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 5, б. "а", б. "б" и б. "г" от ЗДвП, и нарушението - чл. 6, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. Мярката за административна принуда е приложена от И. Първанов в качеството му на инспектор "ПНП ПСС" в "ОДПГ" ЕООД - Велико Търново, оправомощен със заповед №РД 22-1688/04.10.2017 г. на кмета на Община Велико Търново. От правна страна е прието, след извършената проверка съобразно чл. 168 АПК, че ПАМ е приложена от некомпетентен орган. Приел е за установено, че Община Велико Търново в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура, а и като собственик на уличната мрежа, е субект по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и може да определи кръга от длъжностни лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, като със заповед № РД-22-1490/17.09.2014 г. кметът на общината е определил "ОДПГ" ЕООД за служба за контрол по смисъла на ЗДвП и Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново. Тълкувайки нормите на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП, административният съд е приел, че вложеното от законодателя понятие "служба за контрол" обхваща структурно звено на общинската администрация, а не лице, упражняващо търговска дейност по смисъла на ТЗ, каквото е "ОДПГ"ЕООД. Приемайки, че "ОДПГ" ЕООД е търговско дружество, чиито едноличен собственик на капитала е общината, съдът е заключил, че ЕООД не е звено на общинската администрация, тъй като е самостоятелен правен субект, осъществяващ търговска дейност, извън и независимо от дейностите на общинската администрация. Мотиви в тази насока са изложени и във връзка с чл. 167, ал. 4 ЗДвП, регламентиращ, че глобите, събирани при констатиране на нарушения във връзка с контрола по ал. 2 постъпват в бюджета на общината, като отделно юридическо лице. Тълкуването на посочената норма домотивира извода на решаващия съд, че службите за контрол следва да са част от структурата на общинската администрация, а не самостоятелно обособени правни субекти, включително такива по ТЗ. В тази връзка е прието, че заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново противоречи на закона, поради определяне на ненадлежен субект, а следователно и оправомощените със заповед №РД 22-1688/04.10.2017 г. на кмета на Община Велико Търново инспектори не разполагат с правомощия за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" ЗДвП, тъй като са лица, извън кръга на изрично предвидените в закона. Изложени са мотиви и за качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК и § 1, т. 5 от ДР на КТ, както и за съдържанието на длъжностната характеристика на инспектора, приложил процесната ПАМ - организиране и ръководство на цялостната дейност по принудително преместване на неправилно паркирани МПС. Изведен е решаващ правен извод за нищожност на оспорената ПАМ, поради липсата на надлежно качество на издателя - длъжностно лице, натоварено с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Решението е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормите на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. От анализа на цитираните норми следва, че законодателят е оправомощил не само министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е предоставил това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ от вида на процесната. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респ. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, тъй като липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, който кмета на общината ще определи за служба за контрол, респ. липсва изискване длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. Следователно се явява неправилен извода на съда за липса на материална компетентност на издателя на процесната ПАМ, тъй като със заповед №РД 22-1688/04.10.2017 г. на кмета на Община Велико Търново са овластени с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП поименно четирима инспектори в "ОДПГ"ЕООД, т. е. налице е изрично възлагане на правомощията по чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "а" и "б", което сочи на незаконосъобразност на решаващият правен извод на съда за нищожност на процесната ПАМ, още повече, че е безспорно обстоятелството, че ПАМ е приложена на улица в града-общинска собственост. Предвид горното, решението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго решение по същество. Мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е приложима за паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване, както и когато паркираното превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От доказателствата по делото, вкл. приложения снимков материал, е установено, че на 13.12.2017 г в 12, 29 часа собственият на оспорващия лек автомобил, марка "Фиат" с ДК [рег. номер на МПС], е бил паркиран при наличие на неподвижен знак В - 27 "Забранен престой и паркиране" с допълнителна табела Т – 17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство. Принудителното преместване на автомобила е извършено с ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "а", б. "б" и б. "г" от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. С оглед на така установеното по делото е безспорно, че моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение, чрез който е осъществен състава на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Определящо за осъществяване на обективния състав на нарушението е спирането на автомобила в забранен участък, при наличието на знак В /забранителен/, с допълнителна указателна табела, указваща предупреждение за принудително преместване на автомобила. Възражението за липса на изричен забраняващ знак от лявата страна на улицата не е подкрепено с доказателства. Освен това от снимковият материал се установява, че паркираният от оспорващият автомобил препятства движението на автомобилите, паркирани на надлежно означени на тротоарната част места. Изложеното сочи на материална законосъобразност на оспорената ПАМ, поради което жалбата срещу нея на Д. Димитров като неоснователна следва да се отхвърли. Разноски не се претендират от касатора и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение