Решение № 2532 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 63/2021 г.

Решение № 2532 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 63/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 1682/16.11.2020 г. по адм. дело № 1416/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2019 изх. № 01 - 2600/1720/29.04.2020 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът поддържа в касационната жалба и в молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материално-правно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу акта за прекратяване на ангажимент, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Пасища и градини България" ООД, гр. Варна, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна, е приел, че обжалваният пред него административен акт е без предмет и е нищожен, тъй като ангажиментът на "Пасища и градини България" ООД, по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2019 е бил прекратен с влязла в сила заповед № 03 - РД/621/15.02.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Цитираната заповед е стабилен административен акт, срещу който жалбата е била оттеглена, поради което е влязъл в сила, без да премине съдебен контрол. Така описаната заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 47, т. 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. и в мотивите й е посочено, че тъй като бенефициентът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради лишаване от право на ползване на земеделска земя поради последващо подаване на заявлението изменение на националното законодателство, срокът на задължението се счита за изтекъл и не изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. С оспорения пред първата инстанция акт се прекратява отново ангажимент по същата мярка и направление, но на основание неподаване на заявление за плащане за кампания 2019 г. АС е изложил мотиви за недоказаност на твърдението на административния орган, че е прекратил друг ангажимент, различен от този по заповедта, възникнал през 2017 г. за два имота, като е посочил, че за тези имоти през 2017 г. дружеството е подало единствено заявление за плащане, което е видно и от съдържащо се на л. 101 приложение за кандидатстване по мярка 10, не и ново заявление за подпомагане, поради което не е възникнал нов различен ангажимент от прекратения със заповедта, който да бъде прекратен с оспорения акт. Решението е правилно. Изводите на съда за липса на заявление за подпомагане от 2017 г. по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е обоснован от приетите по делото доказателства. Следва да се отбележи и, че предвид текста на заповед № 03 - РД/621/15.02.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, който не прави разграничения по имоти, дати на възникване на ангажимента или други индивидуализиращи белези, дори и ответникът по касация да е имал към момента на издаване на заповедта повече от един многогодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", заповедта е прекратила всичките му ангажименти по посочената мярка и направление при финансовите условия, посочени в заповедта, която е била влязла в сила към момента на издаване на оспорения акт. Правилна е преценката за нищожност на оспорения акт поради липса на предмет, а освен това преуреждането на финансовите последици от прекратяването на ангажимента спрямо тези по стабилния административен акт, без да е налице някоя от хипотезите за възобновяване на производството по него и без провеждане на процедура по глава 7 АПК също представлява основание за прогласяване на нищожността на оспорения акт за прекратяване на ангажимент. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 500 лева, платими от ДФЗ. На същия са присъдени за първата инстанция направените пред нея разноски с първоинстанционното решение в претендирания от ответника размер, който не е обжалвал решението в частта за разноските, поради което настоящата инстанция не би могла да му присъди разноски за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение