Решение № 7688 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2009 г.

Решение № 7688 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Траян Станоев Петков от гр. София срещу заповед К-6985 от 17.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е представил писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен на длъжност в системата на МВР с МЗ № 60 от 01.03.1985 г. където е заемал различни длъжности.Последно е работил на длъжност "ръководител на секция" в секция "Специална полицейска подготовка" към ЦСПП-София при Академията на МВР - длъжност на която с МЗ К-2162/18.09.2006 г. му е определена категория с категория "В". От ректора на Академията на МВР е направено предложение изх. № 11485/04.12.2008 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на жалб. Петков на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и видно от справката за осигурителен стаж, че жалб. Петков към 01.11.2008 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 19 години и 1 месец, при общ трудов стаж 25 години, 01 месеца и 29 дни. В съответствие с предложението със заповед К-6985 от 17.12.2008 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи като орган по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалб. Траян Станоев Петков като държавен служител от МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него.Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който "Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на, ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Безспорно се установи по делото, че към 01.11.2008 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 19 години и 1 месец, при общ трудов стаж 25 години, 01 месеца и 29 дни и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО. А след като жалбоподателят има изискващия се осигурителен стаж, прослужен в системата на МВР- 2/3 от 25 години общ осигурителен стаж, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя, че времето от 2 г., 0 мес. и 26 дни, през което е отбивал наборна военна служба не следва да се признава за осигурителен стаж по чл. 69 КСО и поради това не са налице материално-правните предпоставки за 25 години общ осигурителен стаж, е неоснователно. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) "Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс", поради това времето през което жалбоподателя е бил на наборна военна служба, освен че се признава за трудов стаж, се признава и за осигурителен такъв по смисъла на чл. 69 КСО. Не е налице нарушение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,