Решение № 1483 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2015 г.

Решение № 1483 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Център за независим живот - София", представлявано от председателя на Управителния съвет на сдружението - Капка Иванова Панайотова, чрез процесуалните му представители адв. Николай Руневски и адв. София Разбойникова против решение № 2998 от 18 март 2015 г., постановено по адм. дело № 8489/2014 г., по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването, предявено от настоящия касатор, с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 3, т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 10, ал. 3, чл. 13, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграцията на хора с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление на Министерския съвет № 346 от 17 декември 2004 г., обн. ДВ, бр. 114 от 29 декември 2004 г., в сила от 01 януари 2005 г. Със същото решение сдружението е осъдено да заплати разноски по делото на: Център за психологически изследвания - 4 730, 00 лв. (четири хиляди седемстотин и тридесет лева), Съюза на слепите в България - 200, 00 лв. (двеста лева), Национална асоциация на слепо - глухите в България - 200, 00 лв. (двеста лева), Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания - 200, 00 лв. (двеста лева), Национален център за рехабилитация на слепи - 200, 00 лв. (двеста лева), Национален съюз на ТПК - 200, 00 лв. (двеста лева), Съюз на инвалидите в България - 4 000, 00 лв. (четири хиляди лева), Асоциация на родители на деца с епилепсия - 300, 00 лв. (триста) лева, Национална организация "Малки български хора" - 300, 00 лв. (триста лева), Асоциация на родители на деца с нарушено зрение - 400, 00 лв. (четиристотин) лева, Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт - 300, 00 лв. (триста лева), Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения - 400, 00 лв. (четиристотин лева), Асоциация на родители на деца с увреден слух - 350, 00 лв. (триста и петдесет лева), Национален алианс за социална отговорност - 400, 00 лв. (четиристотин лева), Българска асоциация за невромускулни заболявания - 300, 00 (триста лева), Съюз на военноинвалидите и глухите в България - 700, 00 лв. (седемстотин лева) и Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите - 400, 00 лв. (четиристотин лева), представляващи адвокатски възнаграждения. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му в оспорените части и вместо него съдът се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответниците - Министерски съвет на РБ, чрез юрисконсулт Ирина Георгиева оспорва касационната жалба като счита, че не са налице сочените основания на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Представя писмено становище от министъра на труда и социалната политика, в което се твърди неоснователност на касационната жалба. Счита, че адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател е прекомерно. Прави искане решението да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Съюз на слепите в България, Национална асоциация на слепо-глухите в България, Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания, Национален център за рехабилитация на слепи, Национален съюз на ТПК, всички представлявани от адв. Александра Кадиева - Делова считат касационната жалба за неоснователна. Правят искане атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила, както и присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция. Ответниците - Съюз на инвалидите в България, Асоциация за родители на деца с епилепсия, Национална организация "Малки български хора", Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение, Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, Асоциация на родители на деца с увреден слух, Национален алианс за социална отговорност, Българска асоциация за невромускулни заболявания, Съюз на глухите в България и Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите, всички представлявани от процесуалния им представител адв. Иван Сотиров оспорват касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендират решението да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Ответниците - Център за психологически изследвания, Българска асоциация "Диабет", чрез адв. Габриела Лазарова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за недопустимост на обжалваното решение, поради което счита същото, в частта му относно произнасянето от първоинстанционния съд по оспорване на Сдружение "Център за независим живот - София", с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 3, т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 10, ал. 3, чл. 13, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграцията на хора с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление на Министерския съвет № 346 от 17 декември 2004 г., обн. ДВ, бр. 114 от 29 декември 2004 г., в сила от 01 януари 2005 г., следва да бъде обезсилено и прекратено в тази му част, тъй като посочените норми са били изменени с последващо ПМС. По отношение на оспорения съдебен акт, в частта му, с което е отхвърлено оспорването срещу останалата част от оспорваните разпоредби- чл. 8, ал. 2, от т. 3 - т. 5 вкл. от процесния Правилник, излага доводи за неговата правилност и предлага да бъде оставено в сила. В частта за присъдените разноски се мотивира с тезата за частичната им основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е процесуално недопустима, в частта й, с която е отхвърлено оспорването на Сдружение "Център за независим живот - София", с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 3, т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 10, ал. 3, чл. 13, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграцията на хора с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление на Министерския съвет № 346 от 17 декември 2004 г., обн. ДВ, бр. 114 от 29 декември 2004 г., в сила от 01 януари 2005 г., поради липса на предмет и отпаднал правен интерес на жалбоподателя. В останалата й част, касационната жалба е допустима като подадена в срока за обжалване от страна, имаща правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение е образувано на осн. чл. 185 и сл. от АПК по жалба на Сдружение "Център за независим живот - София", представлявано от председателя на управителния съвет Капка Иванова Панайотова с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 3, т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 3, ал. 2, ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 10, ал. 3 и чл. 13, ал. 2, в частта му "поканени от членовете на Националния съвет" от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграцията на хора с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление на Министерския съвет № 346 от 17 декември 2004 г., обн. ДВ, бр. 114 от 29 декември 2004 г., в сила от 01 януари 2005 г. Съдът не е установил противоречие на цитираните разпоредби от подзаконовия нормативен акт с норми от по-висок ранг, а именно: чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ), чл. 3 б. "б" и "д", чл. 4, ал. 1 и ал. 3, чл. 19, чл. 29 б. "б" и чл. 33 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ), чл. 2, чл. 7, ал. 1 и чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 2, т. 1 - т. 3, чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), чл. 4, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Също така не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания правилник. Решението, в частта касаещо разпоредбите на чл. 3, т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 10, ал. 3 и чл. 13, ал. 2, в частта му "поканени от членовете на Националния съвет" от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграцията на хора с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление на Министерския съвет № 346 от 17 декември 2004 г., обн. ДВ, бр. 114 от 29 декември 2004 г., в сила от 01 януари 2005 г., следва да бъде обезсилено. С ПМС № 278 от 14 октомври 2015 г. е изменен и допълнен Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 20 октомври 2015 г., в сила от 20 октомври 2015 г., приет с ПМС № 346 от 17 декември 2004 г., обн., ДВ, бр. 114 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 23 от 2014 г. и бр. 10 от 2015 г.). С това ПМС е променено и заглавието на този подзаконов нормативен акт, като същото е вече Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания (наричан по-долу за краткост Правилника). Към момента на постановяване на оспореното решение на тричленния състав на ВАС - 18 март 2015 г., както и към момента на подаване на касационната жалба срещу същия съдебен акт - 08 април 2015 г. цитираното изменение на оспорените разпоредби на чл. 3, т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 10, ал. 3 и чл. 13, ал. 2, в частта му "поканени от членовете на Националния съвет" от Правилника не са били приети, но в по-късен момент - към приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав, 12 ноември 2015 г., оспорените разпоредби от цитирания подзаконов нормативен акт вече не са съществували в правния мир. С оглед настоящия момент, Министерски съвет на РБ като е изменил и допълнил спорните норми, те са престанали да бъдат част от вътрешното ни законодателство в областта на устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания, поради което и предявеното оспорване с искане за отмяна на процесните разпоредби поради противоречието им с по-висок по ранг нормативни актове вече не е налице. След като тези разпоредби са отменени с други последващи норми, уреждащи същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове без да е ограничено във времето (за разлика от индивидуалните административни актове - чл. 21 от АПК и общите - чл. 179 и сл. от АПК, за които законодателят е въвел времева рамка), се отнася само към действащите нормативни актове, а не към отменени или изменени такива, които вече не са част от действащото потестативно субективно право към момента на произнасяне по същество от съда. Неотносимо към изложеното по-горе се явяват заключенията на участниците в съдебния спор при излагане на становищата им при даване ход по същество. Излагат доводи за вече несъществуващи в правния мир норми и към тези правила не може да се приложат разпоредбите на чл. 185 и сл. от АПК, уреждащи съдебно оспорване на подзаконови нормативни актове. Без значение е дали новоприетите и/или изменените части от Правилника съдържат текстове, които са подобни или идентични с тези на оспорените и отменени впоследствие разпоредби, тъй като приетите с ПМС № 278 от 14 октомври 2015 г. изменения и допълнения от правилника могат да се оспорват на самостоятелни правни основания и за което ще е приложим раздел втори "Оспорване на подзаконови нормативни актове" от глава десета на АПК. Следва да се отбележи, че липсата на предмет води до отсъствие и на друга процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, респективно за съдебното производство, за която съдът е длъжен да следи служебно за наличието му по време на цялото производство, а именно за наличието на правен интерес от търсената правна защита от участниците в спора. Изискването за наличието на непосредствен и пряк интерес на оспорващия означава да се цели настъпването на благоприятни правни последици в неговата правна сфера при отмяна на оспорваните разпоредби от Правилника. След като подзаконовия нормативен акт, в оспорените му части, е отменен от издателя му и е престанал да съществува като част от обществените и социалните правоотношения и за това за оспорващия не е налице правен интерес от продължаване на съдебното производство, по което е образувано обжалването му. За това решението на тричленния състав на ВАС, шесто отделение, в частта му, в която съдът се е произнесъл по същество на спора и е отхвърлил оспорването с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 3, т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 10, ал. 3, чл. 13, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграцията на хора с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, (с ново заглавие Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания) приет с Постановление на Министерския съвет № 346 от 17 декември 2004 г., обн. ДВ, бр. 114 от 29 декември 2004 г., в сила от 01 януари 2005 г., следва да бъде обезсилено като недопустимо, а първоинстанционната жалба на Сдружение "Център за независим живот - София" - да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в тази му част. Решението, в частта касаещо разпоредбите на чл. 8, ал. 2, от т. 3 до т. 5 вкл. от Правилника следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на текстовете на чл. 8, ал. 2, т. 3 - т. 5 от Правилника (в тази част с ПМС № 278 от 14 октомври 2015 г. не е изменен и допълнен подзаконовия нормативен акт), чрез които освен че се въвеждат общи критерии за представителство - чл. 8, ал. 1 (изм. с ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 20 октомври 2015 г.) от посочения и специфични критерии. Обсъдил е конкретната норма, заложена в Правилника като атакуваните характерни критерии за представителност като правилно е приел, че оспорените три текста на т. 3, т. 4 и т. 5 от ал. 2, чл. 8 не противоречат на Конституцията на РБ, Конвенцията за правата на хората с увреждания, чл. 2 от Закон за интеграция на хората с увреждания, Закона за нормативните актове и Закона за социалното подпомагане. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че оспорената част от Правилника притежава белезите на нормативен акт, тъй като с издаването му се урежда устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, а в случая и съответните специфични критерии за представителност на хората с увреждания - по арг. на чл. 7, ал. 1от ЗНА. Правилникът в тази му част съдържа правни норми и правила, които са адресирани към определен кръг субекти. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗИХУ, държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители и органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите съобразно приетата национална стратегия за хората с уврежданията. На осн. чл. 6, ал. 4 от ЗИХУ, Министерският съвет приема Правилник за устройство и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в който определя и критериите за национално представителство на посочените социални организации. Въз основа на посочената разпоредба законодателят е задължил Министерския съвет да приеме Правилника на НСИХУ, в частта му за определяне на специфичните критерии за национална представителност на организациите на хората с уврежданията. Въведените с чл. 8, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от Правилника отличителни критерии са именно в изпълнение на разпоредбите на ЗИХУ. Приетите количествени критерии: организациите на малките хора да имат не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от броя на териториалните им структури по общини; организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания; организациите за хора с увреждания, предлагащи социални услуги, да обслужват не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания не противоречи на чл. 5, ал. 4 от ЗИХУ, съгласно който се изисква участие на всички организации в провеждане на държавната политика за интеграция на хората с увреждания. По този начин въведените три критерия не изключват участието на малките организации в заседанията на НСИХУ, както и да отправят предложения и да изготвят и представят свои становища при вземане на решения от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Също така по-малките организации могат да се обединяват с други, за да достигнат заложения в разпоредбите минимум на количествените критерии. На следващо място, следва да се отбележи, че тричленният състав в съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК, приложим на осн. чл. 196 от АПК, е приел, че не са налице нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. Подробно е обсъдил условията за издаване на Постановлението, в частта му досежно чл. 8, ал. 2, от т. 3 - до т. 5 вкл., уредени в чл. 26 от ЗНА и не е установил нарушениеот им. В съответствие с чл. 142, ал. 1 от АПК, правилно е преценил, че към момента на издаване на постановлението за приемане на Правилника, в тези му части, в глава трета "Изготвяне на законопроекти" от ЗНА (обн. ДВ, бр. 27 от 1973 г.) не се съдържа изискване за обществено обсъждане на проекта за постановление. Предвид изложеното, оспореното решение в частта му с която е отхвърлено оспорването на Сдружението - касатор, с искане за отмяна на чл. 8, ал. 2, т. 3 - т. 5 от Правилника, е правилно и не страда от инвокираните в касационната жалба пороци, въведени с чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения досежно тази част от оспорения съдебен акт, последният следва да бъде оставен в сила в посочената му част. Относно оплакванията, изложени от касатора за неправилност на присъдените разноски от инстанцията по същество на останалите участници в съдебния спор: В касационната си жалба Сдружението излага мотиви за отмяна на съдебния акт, в осъдителната му част, с която му е възложено да заплати на ответниците, респ. заинтересовани страни в производството пред тричленния състав на ВАС, шесто отделение, направените от тях разноски в пълен обем. Сочи, че размерът е нереално висок, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С решението на инстанцията по същество са присъдени направените разноски по делото в общ размер на 13 880, 00 (тринадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева), а жалбоподателят претендира същите да бъдат изменени. За искането им е предвиден специален ред, уреден в чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с препращащата норма на чл. 144от АПК. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба досежно разноските. В случая отзивния ред не е осъществен, поради което касационната жалба, в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено като касационната жалба, в частта й представляваща искане за изменение на решението в частта му за разноските, следва да бъде изпратена по подсъдност на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение за произнасяне по така направеното искане. По претендираните разноски за настоящата касационна инстанция. Претенции за присъждане на разноски по делото са направени и от двете страни в процеса. С оглед изхода от делото такива се дължат на ответниците в размера какъвто са реално направени. Същите следва да бъдат възложени в тежест на касационният жалбоподател. Размера на същите само са оспорени от процесуалният представител на касационният жалбоподател без да е направено изрично възражение за прекомерност. Ето защо, претендирането от ответниците разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер както следва: в полза на Национална организация "Малки български хора" - 150 лева; в полза на Национален алианс за социална отговорност - 200 лева; в полза на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения - 200 лева; в полза на Съюз на инвалидите в България - 3000 лева; в полза на Асоциация на родители на деца с нарушено зрение - 200 лева; в полза на Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт - 150 лева; в полза на Съюз на военоинвалидите и военнопострадалите - 200 лева; в полза на Асоциация на родители на деца с увреден слух - 185 лева и в полза на Съюза на слепите в България - 200 лева. Следва също да се присъди в полза на Министерски съвет сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия