Решение № 8002 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2015 г.

Решение № 8002 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - град В. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 38/12.01.2015 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 66/2013 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 031201029 от 4.09.2012 г. на орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП град В., потвърден с Решение № 745/29.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - "С. г." ЕООД, със седалище в гр. В., не взема становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - В. е бил Ревизионен акт № 031201029 от 4.09.2012 г. на орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП град В., потвърден с Решение № 745/29.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на "С. г." ЕООД са определени задължения по ЗДДС, ведно с лихви. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Р., който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП град В., не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчни субекти с адрес на управление в гр. В.. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на "С. г." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В., съгласно заповеди № 739 и 740/1.06.2011 г. на директор на ТД на НАП град В., не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Р.. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приложеното решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП - гр. В.. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - териториалната дирекция по седалището на юридическото лице. В случая не е спорно, че за "Силк газ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В., компетентната териториална данъчна дирекция е в гр. В.. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град В.. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при оправомощаването на С. Д. Я. - началник сектор Дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. В., ИРМ Р., не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП гр. В. е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора от компетентната ТД на НАП град В. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,