Решение № 5475 от 7.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 1937 от 24.03.2021 г. по адм. дело 5875/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 67 състав в частта, в която по жалба на Хамър 2000 ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221519001324-091-001 от 15.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София град, потвърден с решение 584 от 10.04.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП относно определените публични задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.11.2018 г., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 326.00 лева ведно с начислени лихви за забава в размер на 1802.21 лева по фактури, издадени от Ем Трейд София ЕООД. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото не са събрани доказателства, опровергаващи извода на приходните органи за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на услуги СМР по 10 бр. фактури, издадени от Ем Трейд София ЕООД. Иска се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на ревизираното лице /РЛ/ срещу РА в посочената част. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Хамър 2000 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ в обжалваната му част е отменил по жалба на "Хамър 2000 ЕООД РА Р-22221519001324-091-001 от 15.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София град, потвърден с решение 584 от 10.04.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП относно определените публични задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.11.2018 г., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 326.00 лева ведно с начислени лихви за забава в размер на 1802.21 лева по 10 бр. фактури, издадени от Ем Трейд София ЕООД с предмет услуга по договор. В отхвърлителната част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. Изложени са мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата се писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, направеното оспорване по административен ред и аргументите на решаващия орган за потвърждаване на ревизионния акт в оспорената му част, както и събраните по делото доказателства в хода на съдебното производство. Съдът е възпроизвел констатациите на ревизиращите органи, обосноваващи отказания данъчен кредит по спорните фактури, като е посочил, че същите са свързани с неустановяване на материална и кадрова обезпеченост на посочения доставчик. Решаващият съд е приел, че така издаденият ревизионен акт в посочената му част е материално незаконосъобразен със следните мотиви: 1. по делото са налични достатъчно писмени доказателства / договори, протоколи обр.19 за извършени СМР, двустранно подписани от страните/, установяващи реалността на извършените доставки на услуги по издадените от Ем Трейд София ЕООД фактури с предмет услуга по договор; 2. неоснователни са приети доводите на приходните органи за липса на кадрова и материална обезпеченост у доставчика да изпълни възложените услуги СМР, като съдът се позовава на практиката на СЕС решение по дело С-324/11; 3. по делото не са налице обективни данни, твърдени и обосновани от приходните органи за участието на РЛ в данъчна измама във връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от Ем Трейд София ЕООД. Направен е краен извод, че фактурите, издадени от Ем Трейд София ЕООД, отразяват реално извършени доставки, за които в нарушение на ЗДДС органът по приходите е отказал да признае право на приспадане данъчен кредит на РЛ. Решението на АССГ в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съдържащи се в решението в посочената част съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато от АССГ нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебния акт. Правилно първостепенният съд е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства, с които ДЗЛ е доказало твърденията си за изпълнение на всички материалноправни и формални предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните 10 бр. фактури, издадени от Ем Трейд София ЕООД. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги настъпва към момента на извършването им, като това е и релевантният факт, подлежащ на доказване от РЛ, носещо доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК. В този смисъл основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е действителното осъществяване на доставката - в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуги - СМР. Настоящата касационна инстанция счита, че във връзка с реалното извършване на доставки на услуги по издадените от посочения доставчик фактури са събрани писмени доказателства, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите са действително извършени и предадени, следва всички събрани по делото доказателства да бъдат преценени в своята съвкупност. В процесния случай по фактурите са представени: договор за възлагане на СМР заедно с приложена към него ценова оферта и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи обр. 19, които съдържат конкретизация по отношение на обекта, на който са извършват съответните ремонтни дейности и по отношение на конкретните СМР като вид, количество и стойност. На първо място, следва да бъде посочено, че посочените документите не са оспорени от ответника в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК. На следващо място, представените от РЛ и доставчика му документи са частни, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. По тази причина доказателствената сила на частните документи не следва да бъде изключвана a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна на липсата на каквато и да е доказателствена сила. Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация писмени доказателства обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството дали доставчикът разполага с назначени по трудов договор лица или с необходимите материали за извършване на услугите СМР, не следва да се възлага в тежест на ДЗЛ , доколкото това не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама от самото РЛ или за злоупотреба поради извършване на същите дейности, но от друго/и ДЗЛ. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения на приходните органи в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че ДЗЛ не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл. Без значение за правото на приспадане на данъчен кредит е изследване на доставките, извършвани от предходни на прекия доставчик лица, каквато проверка е правена от приходните органи. Преценката дали са изпълнени предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит за получателя се прави само по конкретната пряка доставка. С оглед на изложеното, предвид събраните още в хода на ревизията писмени доказателства /договор, приемо-предавателни протоколи обр. 19, неоспорени от данъчната администрация/ първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните фактури, издадени от Ем Трейд София ЕООД установяват реално извършени услуги - СМР, за които на РЛ се следва право на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до извода за материална незаконосъобразност на РА в посочената част, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение